Петкова "връзва" бюджет и фискален план след консултации с политическите партии
Служебният финансов министър призова още политици и медии да не злоупотребяват с информация предизборно, а кабинетът да получи мандат по Плана за възстановяване, за да не губим милиарди
Ръстът на разходите изпреварва този на приходите, има много възможни комбинации, но твърдо ще представим бюджет с дефицит 3%, каза още Петкова
Бюджетът за догодина, както и 4 годишен фискално-структурен план, който всяка държава от ЕС вече е задължена да представя, ще бъдат изготвени след консултации с политическите сили, синдикати и работодатели.
Това съобщи служебният финансов министър Людмила Петкова пред журналисти. Тя призова политици и медии да не използват информация по двата документа за предизборни цели и да не се правят интерпретации и спекулации с нея.
Тя призова също по-бързо да получи мандат от парламента да довърши преговорите по Плана за възстановяване и устойчивост, за да не загубим второто плащане, защото става дума за милиарди.
„Подготвили сме приходни и разходни мерки, които ще обсъдим с политическите партии, с работодатели и синдикати, но категорично ще представим бюджет с 3% дефицит от БВП, колкото е записано в Закона за публичните финанси", подчерта Петкова.
Тя обясни и причините за тези искания. „Служебният кабинет не трябва да определя дългосрочни, четири годишни планове за реформи и инвестиции", смята Петкова. „ В такава ситуация има две решения: планът да бъде подготвен от редовен кабинет или приоритетните области да се обсъдят с парламентарно представените партии и при съгласие да влязат в 4 годишния план".
Петкова илюстрира думите си с това, че миналата седмица кабинетът не е получил мандат за преговори по ПВУ. Освен това на КСНС се поиска увеличаване на разходите от 2,5% от БВП, което също налагало обсъждане с политическите партии. А всички решения на парламента от последните 3 години оказват влияние и върху приходите и върху разходите.
Служебният финансов министър представи резултатите от специален анализ на приходите и разходите, за да бъдат установени някои тенденции.
Сравнение на приходите показало, че те растат с 5-6 млрд. лв. за тригодишния период въпреки намалени ставки и услуги. Неданъчните приходи отбелязвали спад през 2024 г., основно защото през миналата година бе внесен междинен дивидент от БЕХ в размер 800 млн. лв. , но тази година решението на НС бе оспорвано в съда. КС излезе с решение дивидентът да се внесе, което се очаква до края на годината. При помощите и даренията, където влизат приходите по европрограми и ПВУ се редуват увеличения с намаления, сподели Петкова. Първото плаане по ПВУ бе 2022 г. и е 2,677 млн. лв. , второто обаче в размер на 1,277 млрд. лв. не е получено и е под въпрос.
Ръст има и при разходите – основно по перата за персонал, за социални и здравни плащания, вкл. пенсии и тези за издръжка на чиновници. Така от 14,6 млрд. през 2022 г. те са се увеличили на18 млрд. лв., а за догодина ще стигнат до 34 млрд. лв. „Очевиден е изводът, че разходите растат по-бързо от приходите", каза Петкова. Очакванията на експертите от финансовото министерство за догодина тази тенденция да се засили още заради законодателни промени за повече разходи за персонал и социални политики.
При тези тенденции, прогнозите са трудни, обясни служебният финансов министър. Очакванията са за ръст на приходите от 6, 2 млрд. лв., на данъчните приходи с 6,7 млрд. лв. При помощите се очаква спад от 1,5 млрд. лв. заради второто плащане по ПВУ.
„Това не са параметри за бюджета, моля да няма неверни заключения за стабилността на публичните финанси. Има различни комбинации от приходни и разходни мерки, съобразно политиките и приоритетните области