На Запад след леко ПТП пият кафе, у нас вадят ножове и пистолети
65% от колите ни са на възраст между 18-20 години, а те не са безопасни
Според данни на МВР от началото на годината 301 души (до 4 септември - б.р.) са загинали в катастрофи, а 6062 са били ранени. При сравнение с данните за жертви (355) през същия период на 2023 г. се отчитат 54 по-малко загинали участници в движението през 2024 г., което е спад с 15%. “24 часа” потърси за коментар по темата председателя на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи.
Въпреки спада на броя на загиналите при пътнотранспортни произшествия, които бавно намаляват през последните години, България и Румъния продължават да са на челните места в ЕС по брой загинали при катастрофи на глава от населението.
На 1 милион души жертвите в България са 3 пъти повече
в сравнение със скандинавските държави. Ако у нас на един милион загиват около 80 души, там са между 26-28.
Трябва да се има предвид обаче, че статистиката в България специално за пътнотранспортните произшествия не е много правилна, защото тя се дава на база предварителни оценки. Например Пътна полиция вижда катастрофа между две коли на магистралата и дава предварителна оценка за причината. Впоследствие обаче, когато се извършват автотехническите експертизи след няколко месеца, вече обективната информация не се връща в МВР и не се анализира.
Все пак водещата причина за катастрофите по данни на полицията си остава несъобразената и превишена скорост, а след това е навлизането в насрещното движение, както и неправилното изпреварване.
И чак на четвърто и пето място се нареждат алкохолът и наркотиците, но за сметка на това те са най-медийно отразени и върху тях се акцентира и пише. Междувременно обаче всеки ден стават десетки
катастрофи заради превишена скорост или навлизане в насрещното движение.
Съответно се поражда и друг проблем - когато всеки ден новините започват с една и съща тема месеци наред, хората спират да ѝ обръщат внимание, а това е много лошо. Хубав пример за единна информационна кампания с помощта на държавата отново може да намерим при скандинавските страни - всеки петък и събота всички медии абсолютно безплатно излъчват едни радиоспотове, в които казват: “Днес е петък, ще ходите на дискотека - не карайте пияни, вземете си такси или дринк енд драйв”.
Много се дискутира и отнемането на колите на пияни и дрогирани водачи, което е стъпка в правилната посока. В някои страни тази конфискация не се ограничава само до пияните и дрогираните, а обхваща и тези, които карат с превишена скорост. В Дания през 2021 година се прие закон, който позволява на полицията да конфискува автомобил за превишена скорост и шофиране с над 2 промила алкохол в кръвта. В Австрия закон за конфискуване на автомобили на пияни шофьори се прие през 2023 г. В Гърция от март тази година се конфискуват коли и на пияни, и на такива, които карат с превишена скорост.
Австрийският министър на транспорта беше казал: “Има скорост, с която колата се превръща в оръжие. Сега слагаме край на това и гарантираме, че извършителите ще останат без оръжия”.
Първоначално у нас на пияните и дрогираните им се налагаха глоби, после им се отнемаха книжките, после им се сваляха регистрационните номера, но те продължаваха да си карат. Сега съм сигурен, че статистиката би показала, че 1 година след въвеждането на тази мярка катастрофите с пияни и дрогирани са намалели. Тук проблемът е, че няма достатъчно лаборатории и пробите се бавят между 6 и 12 месеца. Това нарушава правата на хората, защото има около 5% грешни положителни проби. Съответно 5% от хората са невинни, но влизат в графа “престъпници”, докато излезе лабораторната проба, защото държавата не си е организирала повече лаборатории. Трябва да има между 6 и 8 лаборатории, а те в момента са 2-3.
Наказанието и превенцията са двете страни на една и съща монета. В чужбина българинът спазва правилата, защото
там наказанията са сурови, неизбежни и безкомпромисни
Няма начин да избягаш от тях.
В Нидерландия например при глоба дърпат пари директно от кредитната карта и чак след това човек може да я обжалва. А превенцията е важна от гледна точка на възпитанието на навици. Още от малко, влизайки в колата,
детето трябва да знае, че има правила и норми
Но тук се сблъскваме с нашето криворазбрано собственическо чувство към автомобила - вероятно си плащаме за това, че по времето на социализма за кола се чакаше по 10 години и така в съзнанието на хората тя се превърна в някаква изключителна ценност.
Тази нагласа все още стои в съзнанието и се предава през поколенията. Това си личи и по анализи на застрахователния пазар - българинът си застрахова колата, но не и живота и дома. Тоест в неговата ценностна скала колата е на първо място. Затова неслучайно стават сбивания и се вадят ножове, бухалки и пистолети по кръстовища, когато някой водач засече друг или пък се одраскат две коли. На Запад хората, като се блъснат, това е повод да се запознаят, разменят си телефонните номера и се канят на кафе. Все пак става дума за едни ламарини, които трябва да те придвижат от място А до място Б.
Другата сбъркана концепция е липсата на стимули за покупка на нови и безопасни коли, и то при положение че сме автоморгата на Европа.
Една от причините за по-високия брой загинали и за катастрофите е, че 65% от колите ни са на възраст между 18-20 години, а те не са безопасни - нямат най-новите системи, нямат въздушни възглавници или спирачни асистенции.
В същото време държавата не дава стимули чрез данъчната си политика
например за покупката на нови автомобили. Данъците за старите коли са много по-малки от тези за новите автомобили. За нов автомобил ще плащаш 500 лева годишно, а за стар - 30 лв. Това е сбъркано дори от гледна точка на екология, защото старият автомобил много повече цапа.
Политиците ги е страх да въвеждат такива непопулярни мерки, защото излизат едни хора и казват, че българинът е беден, въпреки че всяко семейство има по 3 коли. Ако се въведат подобни мерки, това ще обърне и тенденцията.