Зорница Спасова: Червен код за горещини у нас се пуска чак при 41°, другаде е при по-малко
Акценти от интервюто във в. "24 часа" с климатолога д-р Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи:
Трябва да предупреждават хората и за горещите вълни - те са природно бедствие
1500 са загинали миналото лято от жеги у нас, това е повече от жертвите на катастрофи
9 града в България са най-рискови за горещи вълни
Добре е държавата да купува климатици на социално уязвими семейства - сега само 30% имат
- Д-р Спасова, убедително ли е за вас изследването, което ни поставя на второ място по жертви на горещините в Европа за миналата година? Как може да се прецени колко души са починали от високите температури, след като в статистиката за смъртността няма такава “графа”?
- Да, напълно реалистично е. Не е невъзможно да се изчисли, Световната здравна организация например има калкулатор, с който се изчисляват починалите от замърсяване на въздуха, подобни алгоритми могат да дадат данни и за въздействието на горещото време. Вярвам в обективността и по други две причини. Съставът на населението у нас е с много голям процент възрастни и хронично болни хора, които са много уязвими към горещините. На второ място - поради липсата на планове за адаптация и съответно слабата информираност на населението за рисковете и как да бъдат намалени. Да не забравяме и това, че сме страна с много малък процент на жилищата, в които поне в една стая има климатик.
Миналата година се нарежда на второ място по починали от горещото време, като статистиката се води от 2015 г. На първо място е 2022 г. с 61 хиляди жертви в Европа. Ненадминат засега остава рекордът от голямата гореща вълна през 2003 г., когато живота си загубиха 70 хиляди души. Съобщените в проучването 229 на милион население у нас означава около 1500 човека, загинали миналото лято при горещи вълни. И за това никой не говори, въпреки че числото е много по-голямо от това на загиналите по зрелищен начин в катастрофи например. Разбира се, всеки нелепо загубен живот, който е можело да бъде спасен, е ценен, единствено обръщам внимание на “невидимите” жертви на горещото време, които е можело да не се случат при адекватни мерки за адаптация към променящия се климат. Много от мерките няма да се усетят на момента – например градоустройството трябва да промени подхода към проектиране, за да станат по-хладни градовете. Много неща може да включва този план, включително закупуване на климатици на социално уязвими семейства. Само 46% от населението разполагат с климатик в домовете си, като при хората с ниски доходи този “лукс” е реалност едва за 30%.
Авторите на проучването изчисляват, че без адаптация в Европа до 2030 г. годишно ще загиват 68 000 души средно.
Логично е да се мисли, че колкото по-малко са мерките, толкова повече ще са жертвите.
- Изобщо нещо направено ли е за адаптацията у нас?
- Единствената реална мярка е присъединяването на България към системата за ранно предупреждение MeteoAlarm, чрез която се издават жълтите, оранжевите и червените кодове при различни неблагоприятни метеорологични явления. Проблемът е, че нашите прагове са по-високи, отколкото тези на съседни страни.
- Какво означава това за реалния живот?
- България в лицето на НИМХ издава оранжев и червен код при по-високи температури от други държави. Според мен това би трябвало да се коригира.
В най-горещия период в два дни влязох в страницата на MeteoAlarm, за да видя предупрежденията за произволни градове в Сърбия и за Хърватия. При 38-39° бяха с червен код. У нас е практика при 41.
Друго, което може да се подобри, е да се оповестяват предупреждения и за горещи вълни в системата BG Alert, въпреки че не са изрично упоменати в специализираната наредба за предупреждение за бедствия и аварии. Горещата вълна е природно бедствие, защото засяга голям брой хора едновременно, заплашвайки здравето и живота им.
- Бихте ли сравнили нашите прагове за опасност от горещо време и тълкуването на горещи вълни?
- Всяка държава в системата на MeteoAlarm сама си определя рамките, вземайки предвид определени критерии. Например за гореща вълна се приемат поне 3 последователни дни с температури над 30°за умерените ширини, а в България прагът за горещо време е 32°градуса Важно е хората да бъдат предупреждавани, за да организират живота и работата си така, че да си взимат поне по няколко часа на ден почивка от жегата и да не се стига до натрупване на топлина в тялото и потенциална възможност за топлинен удар. Да не забравяме, че това може да е фатално.
- Когато няма достатъчно механизми за намаляване на риска като част от политиките за общественото здраве, е нормално да търсим спасение поединично, как можем да намалим ефекта на горещините върху организма си?
- Основното е при горещо време и особено при топлинни вълни поне 3 часа на ден да намерим начин да сме в климатизирано помещение. Важно е също да се пият поне около 1,5-2 литра вода, при признаци на дехидратация – напитки, които поддържат електролитния баланс.
Да не се извършва много интензивна физическа работа и да се избягват тренировки. Облеклото да е свободно, от естествени материи, да се носи шапка, слънчеви очила. Да не се употребява алкохол по време на горещата вълна.
- Включително и бира ли – много хора смятат, че така се разхлаждат?
- По време на това природно бедствие не е добра идея дори бирата, но не казвам цяло лято да не пием бира. Същото правило важи и за кафето. Най-добре е да се приемат вода и айрян.
- София ли е най-големият топлинен остров в България?
- София не е от географски най-застрашените места у нас, но може да се каже, че е най-голям топлинен остров поради своята площ, многото асфалт, сградите, които продължават да се множат, недостатъчното зелени площи. Затова температурата в центъра на столицата е с няколко градуса по-висока, отколкото в околните периферни зони с къщи с двор.
Географски най-рискови за горещи вълни у нас са градове като Благоевград, Сандански, Пловдив, Плевен, Хасково, Кърджали, Стара Загора, Русе, Велико Търново. Това са области, които по принцип са по-засегнати от горещото време.