Представяте ли си какво е да предпочетеш да умреш, за да не се разбере, че обектът на любовта ти е от твоя пол?
Преди около 15 години цялата българска общественост коментираше и следеше един случай - самоубийството на две тийнейджърки. Бяха скочили от покрива на блока, в който живеела едната. Случаят беше пълна загадка - момичетата бяха отлични ученички, семействата им бяха здрави семейства (каквото и да значи това), имаха много приятели, нямаха проблеми в училище. Никаква причина за самоубийство.
Всички покоментираха, поизказваха се компетентно и забравиха.
Няколко години по-късно, в журналистическия факултет, имаше среща с журналистката, разследвала случая. Коментирахме го и тя каза каква е била причината за смъртта на двете деца. Били са двойка. Били са влюбени една в друга и ужасно изплашени от това, от семействата си, от това кой как ще ги приеме и какво ще кажат техните близки и приятели.
Представяте ли си какво е да си на 14-15 години, да си влюбен, да нямаш никакви проблеми и да предпочетеш да умреш, за да не се разбере, че обектът на любовта ти е от твоя пол? Представяте ли си как се чувстваш, когато взимаш това решение, когато се качваш към покрива на блока, когато целуваш любимия си човек за последно, хващаш го за ръка и скачаш, как се чувстваш, докато летиш към смъртта си?
Тогава журналистката каза, че причината за самоубийството не е съобщена на семействата на двете момичета - "за да не досъсипват и без това съсипания им живот".
Това ми се стори изключително нередно. Животът на тези семейства беше съсипан именно от мълчанието по важни теми. Именно от страха на собствените им деца да споделят с тях най-важното, което им се е случило в тоя живот.
Момичетата очевидно са преценили, че в училище също няма на кого да се доверят.
Представяте ли си какво е да си толкова самотен и да смяташ най-хубавото, което ти се случва - да обичаш и да ти отвръщат с обич - за нередно? За толкова нередно, и толкова непоносимо, че да избереш тялото ти да се размаже на асфалта, вместо да живееш?
Каквито и да сте - учители, шофьори, народни представители, миячи, лекари, сервитьори - рано или късно ще сте и родители. Представете си, че всичко в дома ви е наред, живеете кротко, щастливо, имате правилно дете, уверени сте в това, докато един ден, докато вие сте на работа, то тръгва към покрива на блока. Представихте ли си го?
(От фейсбук)