Арлин Антонов: Година след разстрела на Алексей Петров не вярвам да открият наемника, нито кой и за какво му отмъсти
- Куршумът в жената до него не е рикоширал случайно - целта е била тя да се влачи бавно, а килърът да се изнесе за секунди
- Старшина Петров участваше в изпълнението на всички важни задачи, които държавата ни даваше, казва бившият командир на баретите Арлин Антонов
- Г-н Антонов, през 90-те години сте били командир на застреляния през август 2023 г. в полите на Витоша Алексей Петров. Опишете го като барета?
- Бях заместник-командир на баретите от септември 1989 г. Цялата 1990 г. бях техен шеф и в този период се запознах с Алексей Петров. Тогава той беше “старшина Петров” - командир на едно от щурмовите отделения, сформирани за специални операции. Владееше много добри техники. Запомних го като точна и изпълнителна барета. Беше интелигентен и с възможности. По мой спомен учеше задочно висше образование, което завърши в края на следващата година. Съчетаваше изпълнението на задачите с обучението си. Беше един от 200-та души, с които работих. Като служител го определям за съвестен, без да влиза в пререкания с никого.
- Каква беше ролята му в операциите?
- Явяваше се един от хората, които участваха в изпълнението на всички задачи от държавно значение, които стояха пред поделението. В определен момент
Алексей беше
ръководител на
тези действия Тогава го наричахме старшина Петров поради позицията му сред останалите. За самите операции не мога да влизам в подробности, защото са секретни. Той изпълняваше съвестно и съсредоточено, където и да е бил разпределен, поставените му задачи в съответствие със закона. Трябвало е да бъде овладяна дадена ситуация и Петров се заема с това. Всички колеги бяха дисциплинирани и високоинтелигентни. Бяха наясно и с опасностите.
Изненадвам се, че е подценил така нещата преди атентата
Все пак говорим за човек с опит. Бил е в определени среди, които трябва да са го научили на бдителност.
- Защо според вас ги е подценил?
- На 61 г. пътят му приключи по брутален начин. Подценил е охраната си. Не може да водиш трима-четирима души, да им плащаш заплати и да им кажеш: “Стойте там, аз с дамата ще се разхождам, вие чакайте”. Такива хора, които са били в различни ситуации, включително са служили в такова поделение, трябва да са наясно, че винаги може да има някой, когото те са арестували, съответно той да разбере името им и да реши да им направи нещо. Сиреч - да отмъщава. Дори от тази гледна точка е трябвало да се пази. Има хора с такъв характер. Те са с т.нар. дългово чувство за отмъщение, което не угасва и седи в тях с години. Дори не могат да бъдат пълноценни, ако поставената от тях цел за отмъщение не бъде изпълнена. Затова във Франция и Германия хора, които са служили в тези служби, в които е бил и Алексей Петров,
държавите ги застраховат за
поне 1 млн. евро Другото важно, което липсва при нас, е, че винаги ги държат под прикритие.
- Професионалист ли е килърът му?
- За мен покушението е изпълнено от специалист по убийства. Човек с характер и сила на духа, която му позволява да убие. Човек, който е физически силен и здрав. Алексей не беше никак слаб физически. Имаше добра подготовка, за да не бъде лесно преодолян. По описание на вестници разбрах, че килърът му бил “страшен”, поне така казвали свидетели. Аз бих допълнил и мотивиран. Погледът особено говори много. Първо, той е бил мотивиран да изпълни убийството. Второ, е бил дотолкова убеден, че трябва да го изпълни, че даже не е бил с маска - отново според свидетелски показания. Тоест за задачата е намерен професионалист, който може да убие когото и да е. Поставям под съмнение това, че ужким е рикоширал куршум в жената с Петров. Според мен това е с цел тя да не оповести бързо, ако не е наранена, че е станало нещо. Същата се мъчи 30-50 м да пълзи, докато стигне до хора. При тази стрелба е ясно, че ще ѝ трябва време да се добере до охранителите. Всичко е планирано. Това пълзене може да е отнело и 20 минути в зависимост от раните. Ако въпросният наемник е бил с колело, както казват, той вече е бил на Драгалевци и е влязъл в София.
- Какъв е шансът да бъде разкрит?
- Това е убиец, който е нает за тази поръчка. Той
дори може да не знае кой е
Алексей Петров Да не е наясно с битието и миналото му. Може да знае само как изглежда и че той е целта, но без детайли от живота му. На наемния убиец му дават обекта, дават му време и той тръгва да си върши работа. Ще ви кажа как след близо 80 г. случайно се откри човек на 90-годишна възраст, който е бил наемен убиец на ВМРО. Живееше в Кюстендилско. През 1921 г. там пристига човек от село Михайлов, който отговарял за всички наемни убийци в Югозападна България. Те не били много, може би един или двама. Идва в дома на единия и му казва: “Войводата заповяда, ето ти пушка, патрони и пари. В рамките на 3 месеца министърът на войната в правителството на Стамболийски Александър Димитров да бъде убит”. И допълва: “Ако ти не го убиеш до 3 месеца, ще дойдат други двама убийци. Единият ще продължи да търси министъра, а другият ще търси теб, защото не си изпълнил задачата”. Той следователно я изпълнява, за да не бъде убит. Минава време и идват годините на ВИС-2. Братята Васил и Георги Илиеви започват да вземат насилствено черешите на всички в Кюстендилско. Хората им карат местните да подписват, още преди да са узрели плодовете, че на цена от 70 стотинки ще си дадат реколтата само на тях. Стигат до място с 5-6 декара череши. В барака намират възрастен мъж, който живеел там. Подават му документ за разписване. Четири здрави млади момчета и един по-възрастен стоят срещу него. Той им опонира: “Няма да го подпиша”. Те го питат: “Искаш да станем и да те пребием?”, на което той им отговаря: “Ако още малко ми бръщолевите глупости, ще ви застрелям и петимата”. Стъписали се, че не се респектира, единият даже казва: “Абе, да не е близък този на Васко, нещо да не му е роднина, че после ние ще ядем бой. Дай да питаме, тоя ще го оставим засега”. Разпитвали и се оказало, че никой не го познава. По-възрастният се връща при него - пита го на колко ще им продаде черешите си, онзи казва 1 лев и подписват. Дълго говори с него. От дума на дума дядото признава: “Аз убих Александър Димитров”. Моят познат от ВИС казва: “Е, кога си го убил?”, а дядото му отговаря: “Еми през 20-те години, 22 октомври беше”. Бърка под прозореца, изважда една дъска и оттам американска пушка “Уинчестър”, както и боеприпаси. “Ето с тая пушка го гръмнах, донесоха ми я”. Казва и къде - на изхода от Кюстендил в посока към Коняво, където има една чешма. Тогава министрите са ходели с файтони. Било модерно. Един изстрел в главата и приключва. Дадох ви го за пример, че има такъв тип наемни убийци, които изпълняват задачата, вземат парите и повече с тях никой не говори.
Познава го само един човек, който му е поставил задачата
- Година по-късно да очакваме ли развръзка около разстрела на Алексей Петров?
- Не съм обнадежден. Имат ли данни дали нападателят е българин, или е чужденец? Някой отмъщава ли лично? Алексей е на 61 г., ако е правил някакви големи глупости, те са се случвали до 40-45 г. вероятно. Ами ако онзи срещу него е бил на същата възраст? Нали говорим за стари вражди. Просто имаме един наемник, който е свършил определена работа, а установяването му ще бъде сложно.
CV
Арлин Антонов е български военен, полицай и полковник от запаса. От 1989 до 1992 г. е зам.-командир на специалното звено “Барети” и като такъв е бил началник на Алексей Петров.