Истерия, клишета и смазани деца всяка година по същото време
Както всяка година по същото време настана смут за “теч” на темите от миниматурите. Два часа след началото на изпита “24 часа” публикува на сайта си вариант 1, който бе изтеглен рано сутринта в МОН. Генерираният от хиляди комбинации тест се разпраща при строги мерки за сигурност в над 1600 училища, където близо 60-те хиляди седмокласници държат изпита. Все някъде някой участник в процеса може да го прати на близки, чието дете е сред изпитваните.
Но какво от това? Някой вярва ли, че ако се появят въпросите (без отговори) по време, когато първите 7-класници вече са на финала, това ще доведе до преписване? Далеч по-притеснително е, че някои квестори подсказват в залите си - “преподават” на децата, че често успехът е въпрос на късмет и тарикатлък, а не на положен труд.
Моята дъщеря също държа в сряда НВО по български език и литература. Не прочетох вариант 1, а чаках тя да ми се обади и да разкаже как се чувства след първия сериозен изпит в живота си. И съм убедена, че въпросът не е кога точно развълнуваните майки, баби и учителки ще разберат по какви теми са писали децата. А че тези деца биват тренирани дълго (и скъпо) за точно този изпит, който не е сигурно мери ли адекватно знания и умения. Наизустяват същите тези за баба Илийца, които ние декламирахме преди 30 г., клишета какво е искал да каже авторът. Ако не си в клишето, не ти стигат точките за добра гимназия. Десетилетия наред слагаме в клишетата хубавите български творби, единици учители успяват да преведат емоцията им на днешните деца. И повечето ученици отказват да вникнат в текстовете. Утре може би ще отказват да четат български произведения, дано вдругиден не се окаже, че изобщо не отварят книга.
Благодарна съм на всички преподаватели, оставили светлия си отпечатък в мирогледа на децата ми, в моето семейство има учители от прабаба ми насам. Но паралелната икономика на частни уроци също е десетилетен проблем и е много по-притеснителна от часа на обявяване на темата. А още по-големият ни проблем е масовата психоза и тормозът над тези нещастни тийнейджъри - в този период от живота си всички се имат за нещастни по неустановени от учените причини - че бъдещето им зависи от това. Ужасна отговорност, която им стоварваме точно когато емоционално и физически са лабилни. И не, животът им не зависи от тезата за баба Илийца. Нито националната сигурност е застрашена от “изтичането” й. Та ние знаем колко точно ни е армията и какви са ѝ оръжията, за 5 правописни грешки ли ще истеризираме всяка година?
Но най-големият проблем е ножицата между добрите училища и “редовните”. Местата в добрите не стигат и вместо да се питаме как максимално много да станат добри, всеки юни воюваме за “избраните”. Побъркваме тийнейджърите, наливаме в паралелната икономика на уроците, заклеймяваме децата, които от стрес са сбъркали. Образователната ни система всъщност е доста добра, все повече учители преподават иновативно, все повече деца се чувстват свободни да се развиват според интереса си. Може би е време и идеята ни за изпита за гимназия да изплува от Искъра, където баба Илийца води борбата с кола.