В памет на Борко: Истинският кеф е да отгледаш автор
Този текст на Борислав Зюмбюлев е писан за най-младите колеги в редакцията преди година и няколко месеца... Публикуваме го заради неговата актуалност и днес и защото звучи като завет към всички от екипа на "24 часа".
Да го вземеш като една костилка от праскова, от нея да покара филиз, който да ашладисаш на редакционното дърво и то да почне да дава плод
Най-големият редакторски кеф е да попаднеш на умен, схватлив и талантлив млад човек и да видиш как от подплашен стажант става добър и уважаван навсякъде журналист.
Напоследък стана така, че да не смееш да кажеш какво работиш, може и да те бият. Това е заради илюзията на вседостъпността, породена от вярата, че щом имаш профил във фейсбук, си една малка Ориана Фалачи или минимум Хемингуей и си пишеш, пишеш и се самопубликуваш без откат, а даже и хората от твоя социален балон слагат пръстчета.
А ако си снимал краката и си ги постнал в инстаграм, добиваш самочувствието, че си прероденият Хелмут Нютон, който се е слял с Ел Макферсън в едно колкото красиво, толкова и талантливо тяло. Което е странно защо винаги снимаш с горна гледна точка, над или под талията и нацупени устни, за да не се виждат някои несъвършенства.
Не е такъв кеф да откриеш велика новина, нито да напишеш задълбочен анализ. Истинският кеф е да отгледаш автор. Да го вземеш като една костилка от праскова, от нея да покара филиз, който да ашладисаш на редакционното дърво и то да почне да дава плод.
Може би не е съвсем предстоящо, но определено е неизбежно преминаването ми в запас или "в другий полк".
Числото 35 е с магическо значение за бранда "24 часа", заради което той е безсмъртен. Човек и добре да си живее, в един момент става на 35 и изведнъж забравя за Тик-ток, Assasins Creed и започва да търси истинска медия и неизбежно стига до "24 часа".
Изобщо в живота на човека има няколко баражни възрасти
и всички те завършват на 5 Първата е на 5, когато детето, освен ако не е бавноразвиващо се, започва да говори и чете, да практикува спорт.
Втората е 15 години - тогава се излиза от детството и се навлиза в младостта. Напоследък бе много модно да се говори за тийнейджърство, вероятно повлияни от ромкомите по телевизията. Това не е нищо повече от една игра на думи. Понеже числителните имена между 13 и 19 години на английски език се образуват от цифра с наставка -тийн. С изключение на 11 и 12, които са с някакви странни думи eleven, twelve и съответно още по-странните немски elf и zwoelf.
А всъщност именно това са годините, които се асоциират най-вече с асоциално пубертетско поведение.
Между другото на руски има специална дума, която е много по-точна от това -тийн. Тя е подростки (произнася се падростки), калкирана на български подрастващ.
Следващата важна възраст е 25. Тогава повечето младежи почват да мислят сериозно за работа и размножаване.
Следващият важен рубеж е 35. След него почваш да мислиш за жилище, инвестиции, бъдещето на децата, кариера. После
идва 55, когато разбираш, че всичко е преходно и някак си помъдряваш
Има обичай да се отбелязва бурно 50 години, това е библейският юбилей, когато се опрощават дълговете, а нивите се оставят незасети, но истински важната година е 55.
Моят приятел Георги Милков даже написа книга, чиято премиера ще е неговата 50-годишнина на 8 март. Не съм я чел още, но знам, че ще е много интересна. Между другото това ще е вторият му рожден ден, на който ще присъствам. Преди това бе на 30-ата му годишнина. Той има традиция винаги да пътува на рождените си дни някъде надалеч.
Но истинската възраст, която те доближава до мъдростта, е 55. Следващата най-важна годишнина е 75. Ако успееш да я доживееш в достатъчно добро физическо, ментално и финансово здраве, тъй че да можеш да направиш голямо честване с внуци, правнуци и стари приятели,
значи си живял правилно и щастливо
И дай боже всекиму да доживее 95. Сещам се за прабаба ми Йордана, която доживя 100 и беше голям смешник. Когато навърши 100, чак толкова не се развълнува, нито нещо го отбелязва, а бе поне 6 месеца на тази възраст. Но когато направи 95, за първи път призна, че е вече много стара, и почна да пита, дали и кога ще й пораснат нови зъби.