Всичко е чудесно, госпожо маркиза!
Поднасяйте новините весело, стига с този трагизъм
Има една стара френска песничка - “Всичко е много добре, госпожо маркиза” ( Tout va tres bien, Madame la Marquise). В предизборната обстановка всеки коментатор трябва да си я тананика, за да всява в избирателя оптимизъм, а не да го кара да ходи начумерен.
Уви, някои коментатори са огорчени и нацупени, когато трябва да са доволни. Например за липсата на истински външен министър. Кое му е лошото, питам аз? Даже е много добре - като си нямаме външна политика, за какво ни е външен министър?
Онзи ден по една медия г-н Ивайло Калфин се възмущаваше от създалото се положение и всяваше песимизъм. Грешка! Да, той е сериозен авторитет в дипломацията и в други области, но именно затова е в плен на инерцията и не може да вземе завоя.
Да речем, че самият г-н Калфин е външен министър сега,
докато Путин застрашава съдбата на Европа. Явява се г-н Калфин на важна среща с партньорски колега, изслушва указанията благопристойно, но все пак се опитва да каже нещо в отговор, подведен от старите си професионални навици.
В новата обстановка обаче и най-дипломатическият отговор може да се разтълкува като възражение! И така от отговор на отговор – току-виж, паднало правителството.
Няма шега – вижте какво стана с първия служебен външен министър - или нещо отговорил, или не отговорил, но явно по-добре да си беше мълчал. А помните ли как прогресивната общност разтълкува съвсем благопристойния отговор на президента Радев след думите на Зеленски? По-добре да бе кимал мълчаливо.
Така че без истински външен министър си е много по-добре, направо тре биен на френски. В новите геополитически условия за какво са ѝ на дипломацията дипломати? Според мен и другите високи длъжности в министерството трябва да се освободят от професионално обременените служители, за да може по-добре да се отговаря на предизвикателствата.
Социалистът Симов пък се възмущава и дори къса ризи,
че колежката му Елена Йончева била поканена от Пеевски и приела да краси листата на ДПС за Европарламента.
Чудесно! Какво друго очаквате от нея, да не би да сте ѝ предложили място във вашата листа? Не е ли повод за радост това, че най-сетне социалистическите идеи ще се врежат като слънчев лъч през депесарските облаци?
Вместо да критикувате мрачно, тананикайте си песничката - всичко е тре биен, госпожо маркиза!
Кое му е лошото ДПС да се зарази с вируса на социализма? И не е ли чудесно това, че най-здравият темел в българската държавност, г-н Пеевски, вече проявява такава политическа мъдрост?
Президентът Линдън Джонсън, велик политически играч от миналото, съветваше политиците да си приобщават опонентите, защото “по-добре да е вътре в палатката и да пикае навън, отколкото да е навън и да пикае навътре!”. Пеевски явно го е разбрал, а какво прави Нинова? Гони ги с дузини навън и после се чуди защо нейната шатра е все подгизнала.
Така че всичко е супер, госпожо маркиза, нека мислим позитивно и дори проактивно, както учат в “Харвард”. Чудя се на Кирил Петков защо се оплаква пред Диков, че едни социолози - анализатори му поискали по 20 хиляди лева месечно, за да му уредят пълен медиен кеф.
Е, кое му е лошото? Да бе приел, доволен щеше да остане!
Дори най-принципният медиен Конфуций, професор Огнян Минчев, се съгласи по радиото, че на гостуващите по телевизиите “експерти” трябва да им се заплаща. Вярно, той има леко разногласие с въпросните социолози точно кой и на кого трябва да плаща, но в крайна сметка е същото, едни пари отиват в едни джобове и се превръщат в масова политическа просвета.
Според мен по-добре на националните пропагандисти да се плаща от националното правителство, отколкото от чуждите правителства, нали така? Самият Кирил Петков платил на едни инфлуенсъри във Вашингтон, защо не и на едни в София?
Така че всичко си е в реда на нещата. Такава е медийната действителност - има си цена. Любимият ми немски философ казва, че щом нещо е действително, значи е разумно.
Значи, ако не ви се струва вече разумно, скоро няма да е действително. Утешете се с това и нека не насъскваме разума си срещу действителността, а да го приучим да ѝ се радва на изпроводяк.
Напомням – веселите оптимистични хора живеят
по-дълго и жените повече ги харесват повече
Това важи най-вече за експерт-анализаторите. Те трябва да посрещат с усмивка каквото и да се случи, като в онази френска песничка, за която споменах в началото. Споменах я, но сега се сещам, че не знам френски. Ние, по-старите, сме я слушали главно на руски, но в наши дни това някак си не върви. (https://www.youtube.comwatch?v=DczNZf8iAS0)
За по-младите, които не знаят ни руски, ни френски, ето го сюжета накратко. Маркизата се обажда вкъщи да пита как вървят нещата, а слугата Джеймс отговаря – всичко е прекрасно, животът е песен, никакви лоши сюрпризи, с изключение на един малък детайл - кобилата ви почина. Е, как почина? Ами изгоря с конюшнята, но иначе всичко е розово, няма проблеми.
И така нататък, докато накрая Джеймс стига до последния незначителен детайл, че маркизът се самоубил, защото се оказал напълно разорен, след като изгоряло цялото имение.
Учете се от този Джеймс – запазва оптимистичния тон дори когато поднася катастрофални новини. Всичко е в ред, госпожо маркиза, ако не броим това, че вече сте вдовица.
На фона на това нещастие какво толкова се е случило у нас? Нищо. Нито има подпалени имения, нито мъртви кобили. А ние се състезаваме по черногледство.
Някои анализатори например се възмущават защо министърът с многото имения се сприятелил с едни контрабандисти и дори се снимал с техния пудел. И какво от това, питам аз? Защо не виждаме позитивите – да, на тези хора явно не им е чиста работата, но те са направили огромна услуга на държавата, предали са на министъра списъци с купувачите на гласове. Както Анри IV казал, че Париж си струва една литургия, така и ние трябва да признаем, че
честните избори в твоя полза
си струват някой и друг тир с контрабандни цигари.
Уви, черногледството броди из умовете и дори поражда опасни идеи. Гледам един уволнен от службите медиен герой така се е развълнувал от положението на нещата, такъв трагизъм го е обзел, че дори намеква за преврат още това лято! А съгласувал ли го е с Галя? Не е. Нито с Галя, нито с Митрофанова – вчера ги питах и те отрекоха. Така че всичко е чудесно, госпожо маркиза.