Петър Витанов: Не съм решил дали ще се кандидатирам за евродепутат, но имам предложения
"Все още не съм решил. Имам доста предложения, обмислям вариантите, но не ми е на всяка цена." Така евродепутатът от групата на "Социалистите и демократите" Петър Витанов отговори на въпрос на "24 часа" дали ще участва в следващите европейски избори.
На миналия евровот през 2019 г. той се кандидатира от листата на БСП. Преди седмица обаче лидерът на социалистите Корнелия Нинова даде знак, че сегашните евродепутати на партията няма да са част от кандидатите за изборите през юни. Освен Витанов, в Европарламента през листата на социалистите влязоха Сергей Станишев, Елена Йончева, Иво Христов и Цветелина Пенкова.
"Мога да участвам в политиката през трибуната на европарламента, но и през българската, дори и по друг начин. Общественият живот ми е призвание, така че под една или друга форма ще бъда активен участник", коментира сега Витанов.
"Пред ЕС има огромни въпроси. На първо място са геополитическите. Оформя се един многополюсен свят, в който Европа и ЕС трябва да останат глобален играч. За да стане това, решенията трябва да се вземат по-бързо и да не са за сметка на по-малките държави. В никакъв случай не трябва да допускаме да нямаме право на вето по темите, свързани с външната политика, защото това отслабва малките държави", категоричен бе той.
Витанов очаква мнозинството на трите най-големи политически сили – либерали, социалисти и ЕНП, да се запази и в следващия европарламент, но да бъде много по-крехко.
"Надвиснало като дамоклев меч е едно крайнодясно мнозинство. Ще има възход на радикалните партии, чиято цел не е да участват активно в законодателството, а да разбиват всеки опит за него. Това е голям риск пред движението на ЕС напред", подчерта той.
А запитан как вижда ролята на страната ни в ЕС и какво още трябва да направим, отговори така: "България не използва докрай инструментите, които ЕС дава. Тя трябва да бъде по-активна и да действа в синхрон – от една страна представителите в ЕП, от друга - българската държава, и от трета - представителите й в лицето на дипломатите в постоянното представителство. Така в синхрон можем заедно да изработим закони, които изцяло да отговорят на разбиранията ни за българския национален интерес. Това до момента не се прави и е голямо отстъпление спрямо наши съседни държави, които умело се възползват от инструментите на ЕС. Това ми се иска да се промени", каза той.
Витанов не очаква и страната ни да стане пълноправен член на Шенген до края на тази година. Такива бяха заявките на предишния редовен кабинет "Денков", но идеята бе преговорите с Австрия да продължат, за да се даде дата и за премахване на границите по суша. Разговорите обаче спряха покрай смяната на кабинета. Последно на заседанието на Европейския съвет нидерландския премиер Марк Рюте обеща на служебния премиер Димитър Главчев да съдейства за диалога между България и Австрия.
"Това половинчато решение за Шенген не обслужва България икономически и отлага пълноправното ни приемане. Отлага го най-малко до евроизборите, но след това идва европредседателството на Унгария на Орбан, който не е особено благосклонен. През късната есен пък идват парламентарните избори в Австрия, които също трябва да минат преди тя по някакъв начин да промени позицията си. А и както виждате, тези скандали в МвнР, прокуратурата, водят до тежък репутационен удар върху България и не мисля, че има западен наш партньор, който може да погледне на този скандал като нещо положително. Напротив, това допълнително ще забави процесите, политическите сътресения водят до забавяне на тези интеграционни процеси", мотивира се Витанов.
Като евродепутат той е участвал пряко в над 40 законопроекта и редица изменения и допълнения на съществуващи закони. Един от последните, над които работи, е именно този за изкуствения интелект. Той е първият закон, който регулира този вид технология. Работата по него е отнела близо 4 години.
"Миналата седмица пък приехме закон, който регулира съхраняването и контрола на здравните данни. Това значително ще подобри качеството на здравеопазването, особено трансграничното. Така, ако случайно си навехнете крака в Австрия, австрийският лекар ще види здравното ви досие и от какво страдате, няма да ви прави изследвания, ще бъде много по-евтино и ще ви излекува. Освен това ще имате много по-голям контрол върху собствените си данни – ще може да ги предоставяте или не, по ваш избори", обясни Витанов.
Друг от важните законопроекти, приети през миналия месец, е този за шофьорските книжки - при нарушение в чужбина, те ще се отнемат и в страната, в която са издадени или в която нарушителят живее.
"Според статистиката 40% от хората, които извършват нарушения в чужбина, не си плащат глобите. А близо 20% от нарушенията на пътя са от хора, които не са граждани на съответната страна", мотивира промените Витанов.