Теодора Йовчева: Малките партии “поскъпват”, защото след 9 юни може да видим екстравагантни идеи за кабинет с 3-4 формации
Има ли контрол ПП-ДБ върху министрите си – това е въпросът, след като 4-ма от кабинета “Денков” останаха при служебния на Главчев, казва в интервю за "24 часа" политоложката
Още акценти от интервюто:
Служебното правителство "Главчев" ми прилича на комбинация от "Близнашки" и "Янев", последният без реваншисткия уклон
Предсрочният парламентарен вот ще повиши активността, а това е добре за ПП-ДБ
Не съм сигурна, че външни фактори ни влияят - дори две войни не са достатъчен мотив за съставяне на правителство
- Смесени чувства и бурни страсти предизвика изборът на служебни министри на Димитър Главчев у представителите на политическите формации, които се явиха на консултациите при президента Радев. А у вас, г-жо Йовчева?
- Аз бях сравнително подготвена, защото някои от имената бяха споменати в медиите, но въпреки това бях изненадана. Очаквано беше Калин Стоянов и Кирил Вътев да запазят постовете си. И все пак буди въпрос защо не се намери подходящ заместник на г-н Стоянов. За мен запазването му на поста е в известна степен символен акт. Изненадана бях за г-н Гвоздейков, който все пак е член на ПП. Това е в някакъв смисъл акция срещу неукрепналата партия на ПП, защото, запазвайки техен кадър в изпълнителната власт, реално предизвикват вътрешнопартийни сътресения.
- Освен тези три номинации гняв и несъгласие у ПП-ДБ предизвикаха и още две - на Мария Павлова - за правосъден министър, и на Валентин Мундров - на електронното управление. ИТН пък коментираха Евтим Милошев и също не бяха удовлетворени, БСП въобще не се появиха. “Възраждане” намериха проекта за служебен кабинет за балансиран. ДПС и ГЕРБ сякаш също бяха доволни. Защо обаче ПП-ДБ реагираха толкова остро и дори напуснаха консултациите?
- Защото срещу едно от изброените имена ПП-ДБ имаха сериозни възражения още от края на миналата година.
След това, министърът на правосъдието е от система, чиято реформа ПП-ДБ си поставиха на първо място като приоритет. От друга страна, както казах, номинацията на г-н Гвоздейков е удар по ПП като млада партия. В общественото пространство остава усещането, че всъщност ПП-ДБ не са имали влияние върху кадрите, които са номинирали за министри в кабинета “Денков”.
- Като четете предложените имена, а и професионалните им кариери, на кого от предишните кабинети ви прилича служебният на Главчев? Едни го оприличават на “Беров”, други твърдят, че е реверанс към Радев и ГЕРБ, трети намират в него послание към всички партии. Прогнозите са, че е възможно този състав да управлява и след вота.
- Необичаен кабинет е, защото е назначен по нови правила и не прилича на никой. За първи път премиерът си избира министрите. Все пак кабинетът не е влязъл в правомощията си. От първоначалните действия ще се види какъв профил ще има. За мен е комбинация от кабинетите “Близнашки” и “Янев”, но “Янев” с обратен знак. “Близнашки”, защото изглежда по-близък до ГЕРБ. Приликата с “Янев” е свързана с това, че кабинетът е комбинация от хора с профили, близки до някои от партиите. Дали ще действа реваншистки като “Янев”, все още не е ясно. Публичните изявления на политици от ГЕРБ-СДС показват по-ниска готовност за конфронтация.
- Кой ще носи отговорността за управлението на кабинета “Главчев” до вота, след като според поправената конституция няма да е президентът? Има ли подводни камъни?
- Да, защото не е съвсем ясно дали президентът също не носи част от отговорността. В случая Радев демонстрира прехвърляне на отговорност за състава на кабинета върху министър-председателя. Нека не забравяме, че все пак указът е на президента и неслучайно той даде време до понеделник за промяна на състава на кабинета.
- Имаха ли смисъл според вас промените в конституцията, като гледате положението сега?
- Спрямо настоящата ситуация сякаш промените носят повече несигурност. Аз имам сериозни критики към тях. Най-редно беше правителството в оставка да остане да действа или поне да се даде по-широк кръг лица, от които президентът да избира. Въпреки това не е редно да се правят крайни заключения, защото това е първият път, в който се реализират промените. Тъй като парламентът работи, това дава възможност да бъдат изчистени спорните моменти.
- Какво очаквате да се случи на самите избори, които, ако не мине котка път, ще са 2 в 1? Казахте в предишното си интервю за “24 часа”, че вот в този формат не е чак толкова катастрофичен вариант за ПП-ДБ, защото симпатизантите му имат отношение към европейската тема и това освен вътрешните проблеми може да ги мобилизира.
- Не мога да гадая какво ще се случи. Най-вероятно фактът, че изборите ще са 2 в 1, ще вдигне избирателната активност на европейските избори. Определено това ще се отрази благоприятно на ПП-ДБ. Допълнителен вот може да се мобилизира и в резултат на състава на служебното правителство. Битката на тези нови избори е кой с какви позиции ще седне на масата за преговори.
- Отсега чуваме заричания, че ГЕРБ няма да управлява с ДПС дори ако заедно имат 150 депутати. Пеевски отвърна, че можело пък те да управляват заедно с ПП-ДБ. Какви са сценариите?
- Аз си запазвам правото да не взимам за последна истина изказванията на политиците тези дни. Сценарии има няколко: от римейк на предишното правителство до невъзможност за съставяне на кабинет. Един вариант е старите участници в управлението да влязат с нови позиции. Друг вариант е да се формира правителство с подкрепа на три или повече партии - например ГЕРБ, ДПС и ИТН. В този смисъл се вдига цената на малките партии. Друг вариант е ПП-ДБ и БСП да намерят път, но без трети партньор не би било възможно, а заявките са, че ИТН няма да подкрепят такъв кабинет и де факто да възстановят конфигурацията на кабинета “Петков”.
Много зависят контекстуалните фактори. Да припомним, че този кабинет изобщо не беше сред първите варианти. Той се случи след събитията около главния прокурор. В този ред на мисли след изборите допускам дори екстравагантни варианти за управление.
- Колко ще издържи следваща управленска конструкция?
- Моята прогноза е, че скоро няма да се излезе от политическата нестабилност. Ние сме в спирала от предсрочни избори от 2021 г. Кабинетите, издържали пълен мандат в България, са по-скоро изключение, отколкото правило. На фона на неукрепналата ни демокрация това е много тревожна статистика.
- Кои външни фактори могат да ни вкарат в релси?
- Не съм сигурна, че има такива. Очевидно дори две войни (в Украйна и в Близкия изток) не са достатъчен мотив за съставяне и задържане на правителство.