Проф. Николай Овчаров: Избрах от анкетата ви цар Симеон Велики и Варненското злато
- Съвпада ли изборът ви с този на участвалите 3900 читатели в изследването на "24 часа" "Изберете най-българското", проф. Овчаров?
- Има съвпадения, но има и отклонения. Нормално е например хората да посочват столиците на България през вековете като нещо най-свидно българско. Но е важно, че говорим за тях не като за културни забележителности и туристически дестинации, а като за места, извор на патриотизъм и символи на българщината. Това за мен е логиката на челните места да са Велико Търново, Арбанаси, Рилският манастир.
Радвам се, че Перперикон, с което свято място съм ангажиран, е на 6-о място, а е сравнително нов паметник, и не е само български.
- В категория "Традиции" мартеничките шестват преди нестинарство, кукерство, сурвакарство. Защо е така според вас?
- Може би защото са най-масово спазваната българска традиция. Но си мисля, че изброените в анкетата 4 традиции са несравними. На мен ми харесват всички български обичаи, защото са много красиви.
- 37,6% в анкетата на "24 часа" посочват като национален герой, с когото се гордеят Васил Левски, а 20,8% - цар Симеон Велики. Но не ви ли изненадва, че само 8,2% са посочили Кирил и Методий, а 4,5% - Христо Ботев?
- Аз лично отбелязах цар Симеон Велики. Но за контрастите, които посочвате, си има сериозна причина. И тя е, че съвременните поколения не четат. Затова нямат и познания за българската история. Което впрочем проличава от слабия избор на личности като Александър Стамболийски в анкетата.
Но за Христо Ботев е по-особена ситуацията. В последните 20-30 г. се положиха много усилия неговият образ да бъде очернен. Включително с нескопосани филми в тази насока. Може би това е изиграло някаква роля.
- Христо Стоичков със своите 24% подкрепа до момента е безспорният лидер сред личностите от най-новата ни история, които прославят България. След него са пророчицата Ванга, оперните асове Райна Кабаиванска и Никола Гяуров, спечелилият "Букър" Георги Господинов. Как го обяснявате?
- Понеже се връщам от Австралия и Нова Зеландия, мога да потвърдя, че Стоичков е най-разпознаваемото българско име там. И ще остане, защото е оставил огромен отпечатък в българската и световната история на футбола. От друга страна, как да сравниш един футболист с един писател?... Говорим за временна слава, а какво ще остане от нея след време, е нещо съвсем различно.
- Кое от българските открития ви изпълва с гордост?
- Гласувах за най-старото обработено злато в света, открито във Варненския некропол. Много ми се искаше в тази категория да видя като опция откритията на Георги Китов. Но трудно мога да ги сравня с откриването на лактобацилуса. Всяко си има стойност в съответния отрасъл от науката.
- "Аз съм българче", което събуди толкова горещи дискусии около присъствието си в учебниците, заедно с "Опълченците на Шипка" и "Тих бял Дунав" са номер едно за читателите ни. Лидер е и романът "Под игото" на Иван Вазов в категорията "Книги". Вие какво избрахте?
- Тези стихове олицетворяват българщината и е нормално хората да ги избират. Чудя се обаче, че го няма "Дунавското хоро", на което се хващаме на площада на всяка Нова година в полунощ.
За книга избрах "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски и не защото е велика като текст, а защото е основополагаща - този епохален труд е началото на Българското възраждане, основата на българската култура.
- "Козият рог" не ви ли развълнува? 32% са го избрали.
- Избрах "Вчера", но и "Козият рог" е много голям филм.
- Да завършим с най-българските ястия...
- Шкембето на кое място е?
- Избират го около 6%. Но първото място е за баницата - всеки 4-и анкетиран я обожава.
Но да обобщим - какво ви показват данните от тази анкета на вас като историк?
- Българинът твърдо държи на предпочитанията си, включително и вече на пет парламентарни избора. Обича и уважава своето минало и своята история и не мърда от позицията си.
Единствено се страхувам, че младите много не четат и поводите за гордост в проучването ви, постепенно ще започнат да избледняват. Защото, ако не се прочете нещо, то няма как да се знае.