„Галъп“: 42% от българите не биха се били за страната ни, ако има война

11.03.2024 10:33

30% у нас са готови да се сражават за страната ни, ако има война, но 42% са категорични, че не биха го направили. Останалите се колебаят и не знаят как да отговорят.

Това показват резултати от ново проучване на Световната асоциация „Галъп интернешънъл", проведено в 45 държави по света и представително за повече от половината от световното население.

Българите като че са по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните – отново, както и преди десет години.

През 2014 г. у нас 25% са отговорили, че биха се били, ако страната ни участва във война, а 47% декларират, че не биха.

Всеки втори по света заявява, че ако има война, би се сражавал за страната си. Една трета не биха, а останалите не са сигурни. 

Изглежда, че заявената готовност за участие в битка за страната е намаляла след избухването на няколкото конфликти в различни точки от земното кълбо през последните години.

През 2014 година, например, след анексирането на Крим от Руската федерация, нагласите по същия въпрос показаха, че 61% от населението в глобален мащаб е готово да се бие за страната си, при 27%, които изразяват противоположното мнение.

В световен мащаб сега се наблюдава ясно разделението между глобалния Юг/Изток и глобалния Север/Запад. Докато гражданите на ЕС (32% там заявяват, че биха се били), САЩ (41%) и Канада (34%) са в много по-малка степен готови да се включат в сражение, ако страната им е във война, то хората в Западна Азия (77%), Близкия Изток (73%), където напрежението в момента също е високо, както и в Индия (76%), са в много по-голяма степен готови да се сражават за страната си.

Изключенията в Европа – където хората заявяват по-голяма готовност да се бият за страната си при война – са в държавите, които са извън ЕС: около 60 на сто в тези държави са готови да се бият.

В Русия 32% (намалят от 59% преди десет години) казват, че са готови да отидат на война за страната си, 20% не са, а значителен дял от 48% отговарят „не знам“. Но трябва да се отбележи и, че това е въпрос, зададен в страна, където противопоставянето на войната в момента е на практика престъпление. В Украйна хората са по-склонни лично да защитят страната си (62%) – без промяна през последното десетилетие. Но и там 33% заявяват, че не биха участвали в сражения за страната си. В страната мирните преговори в момента на практика са забранени със закон.

Изследването „В края на годината“ на асоциацията „Галъп интернешънъл“ е ежегодна традиция по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Изследването се провежда всяка година от тогава. Тази година то бе проведено в 45 държави по света.

Общо 46 138 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2023 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.

Други от Анализи

"Идиот, шимпанзе"...Защо "Райънеър" се кара с Илон Мъск?

Илон Мъск заяви, че би могъл да купи Ryanair на фона на продължаващия публичен спор с шефа на бюджетната авиокомпания Майкъл О'Лиъри. Двамата се сблъскаха многократно през изминалите дни

Ще попречи ли Конгресът на Тръмп да завземе Гренландия?

Стремежът на американския президент Доналд Тръмп да придобие Гренландия предизвика негативна реакция сред републиканците в Конгреса, отбелязва Би Би Си

Светът вярва най-много на лекари, учени и учители, а най-малко - на политици (Графика)

Лекарите, учените и учителите се ползват с най-високо доверие сред хората по света. Това показва международно проучване “Индекс на глобалното доверие” на компанията “Ипсос” в 32 държави

Войната между машината и хартията за вота трябва да спре. Как?

Докарахме се дотам да вярваме в изборите по-малко от държави, които доскоро гласуваха с камъчета. Партиите започнаха тази битка, те трябва да я спрат Хората, които се занимаваме с избори

Най-желязното табу в българската политика

Само едно нещо може да излекува нацията, но за него се спазва пълна омерта Българската политика вече агонизира - в рамките на 5 години тя претърпя 7 парламентарни избори и се стяга за осми

>