Без страх от Бога няма как България да стане правова държава
Появата на филм за сатанинска разправа с магистрати в разгара на скандала с Нотариуса е от тези "неслучайни случайности"
Снощи почна продължението на сериала “Дяволското гърло”. От това, което се видя в първия епизод, интригата ще се върти около сатанински оплетената и греховна магистратура. Тема, която е част от дневния ред на обществото покрай т. нар. Нотариус.
Филмът има съспенс, изглежда много интересен и някои от хрумванията, чрез които действието е пренесено от Смолян във Велико Търново, трябва да бъдат оценени подобаващо. Те нанасят мощен ритник върху клишетата и банализмите. Но по-важното е друго - създателите на сериала гениално са провидели къде е коренът на злото и защо всички се оплакват от липса на справедливост.
Защото у нас няма страх от Бога. А без богобоязън, без вяра, че трябва винаги да постъпваш правилно според нравствения закон, каквито и човешки наказания да има, идеята за справедливост потъва в дяволското гърло.
Не е възможно да има “съдебна реформа”, ако няма християнска етика. Всъщност тези общества, които вземаме за пример за работеща безотказно съдебна система, имат такива системи заради християнската етика. Който и да е главен прокурор или съдия, ако той няма страх от Бога, все ще намира по един “нотариус”, който да превръща идеята за върховенството на закона във върховенство на черния найлонов чувал с пачки.
Нямам представа какво точно ще се случва на телевизионния екран. Какви проникновени дедукционни способности ще ни покажат актьорите Владо Карамазов и Теодора Духовникова. Какви неочаквани обрати ще има в действието, това е част от естетическото удоволствие от гледането на криминални филми.
Но фактът, че именно в разгара на скандала с частния магистратски клуб се появява филм за демонични убийства на съдии, заслужава по-задълбочен размисъл за това, че свеждането на въпроса за справедливостта до някакви алинеи и членове и наивната вяра, че всичко може да се контролира и тогава всичко ще е наред, е профанизиране на фундамента на обществената тъкан.
Не, не може да се контролира всичко, защото кой контролира контролиращите, ако я няма вътрешната убеденост в доброто и красивото? Както и подчиняването на дейността на цели съсловия от обществото на постоянен страх от някакво наказание. Което, ако не те хванат, става избежно. Тоест идеята за справедливата неизбежност се замества с идеята за вечното избягване.
Казват, че случайността е начинът, по който Бог остава анонимен.
Затова гледайте този сериал внимателно.