Защо има разделение между Западна и Източна България по грамотност
Общини с повече хора с по-ниско образование образуват клъстери, а най-много неграмотни сред 15-24-годишните са в Перущица
Разделение Изток-Запад показва регионалната карта на България, ако се видят данните за образованието на възрастовата група 25-64 г., която е най-активна на пазара на труда. Данните са от анализ на Института за пазарна икономика.
В много райони в Източна България има сравнително висок дял на населението с основно образование (над 20%), което се отразява негативно и на заетостта, и на възнагражденията.
Анализаторите обръщат внимание, че в Източна България е по-висок делът на хората без образование, както и на неграмотните, като в някои случаи неграмотните стигат 5-10% от активната възрастова група на пазара на труда.
Така се образуват няколко видими клъстера – в регионите около Сливен и Ямбол, големи части от Североизтока, както и компактни групи общини край Стара Загора.
В тези региони се наблюдават и най-сериозните проблеми на средното образование както по отношение на слабите резултати на матурите и външните оценявания, така и по отношение на ранното отпадане на младежи от училище.
Делът на неграмотните сред населението под 14-годишна възраст е относително нисък – 1,26%, но достига 11% в община Твърдица и по 10% в Крушари и Мъглиж. Има няколко видими клъстера с висока неграмотност сред децата в училищна възраст – в района на Сливен и Ямбол, както и край Кърджали, Добрич и Силистра. Що се отнася до 15-24-годишните, се оформя още един клъстер в района на Ловеч, както и няколко общини около Пловдив. Там е и общината с най-много неграмотни сред тази група – Перущица, с цели 28%.
Защо се наблюдават подобни различия в образователните нива на Западна и Източна България? Попитахме Кристиана Станкова, началник на Регионалното управление на образованието в Сливен. Областта е една сред тези, в които неграмотното население стига сравнително високи нива.