Иде обръщане на пазара на труда, 100 000 млади с деца може да се върнат, а не сме готови за тях
Дефицитът на работна ръка ще се засили - влиза поколението от годините с намаляваща раждаемост
Населението намалява и застарява. Резултата вече го виждаме на пазара на труда – дефицит на кадри в почти всички сектори и в почти всички региони на страната. Това, което преди беше само софийски феномен, съсредоточен в няколко основни отрасъла на икономиката, сега вече е реалност на национално ниво. Както се казваше в една реклама отпреди години,
“първо в София, после и в страната”
При дефицит резултатът неизбежно е вдигане на цените – съответно, при дефицит на кадри се вдига цената на труда, т.е. заплатите. Това вече се забелязва в данните на Националния статистически институт. Например в края на 2023 г. темпът на увеличение на заплатите остава двуцифрен, около 13% на годишна основа, докато инфлацията значително се забави и вече месеци наред е едноцифрена.
С други думи, очакванията, че заплатите просто ще компенсират инфлацията не се сбъдват. Заплатите неизбежно ще продължат да надхвърлят инфлацията просто защото има реален дефицит на кадри, съответно пазарният натиск е за реално увеличение на заплащането. Инфлационният натиск само временно забави реалното увеличение на доходите, но не може да го спре.
И това е само началото. Трябва да имаме предвид, че в момента
на пазара на труда все още влизат поколения, родени при растяща раждаемост
в периода до 2009 г. Но след 2009 г. броят на ражданията постоянно намалява, съответно след няколко години тези доста по-малки кохорти младежи ще влязат на пазара на труда и дефицитът на кадри ще се засили.
В същото време все още широките възможности за ранно пенсиониране изваждат значително повече хора от пазара на труда. Така че дисбалансът между влизащи и излизащи от пазара на труда не само ще остане неблагоприятен, но дори ще се влоши.
Какво става при такъв дисбаланс? Често давам примера с IT сектора, който беше пословичен с огромен дисбаланс между търсене и предлагане на кадри. Заради този дисбаланс заплатите в този сектор се повишиха значително и от години са най-високи сред всички браншове в България. Но вдигането на заплатите доведе и до положителни промени, тъй като секторът стана привлекателен за младежите, повиши се делът на студентите в тези направления, секторът обърна тенденцията на емиграция и дори започна
да привлича българи от чужбина, и не само българи
Накратко, дефицитът на кадри при високо търсене води до растеж на заплатите, а растежът на заплатите от своя страна води до повишена привлекателност и обръщане на миграционните тенденции.
Това, което се случи в IT сектора, лека-полека ще се разпространява в целия пазар на труда. Дефицитът на кадри няма да изчезне дори в години на по-слаб икономически растеж, защото проблемът не е цикличен, а е структурен и демографски. В този смисъл натискът за растеж на заплатите ще се запази висок в средносрочен период и България ще престане да е място с ниски разходи за труд. Което преначертава основни жалони на начина, по който функционират бизнесът и пазарът на труда.
При дефицит на кадри и постоянно повишаващи се разходи за труд бизнесът няма да може да запази сегашната стратегия за
трудоемки производства с евтин труд
Изходът ще бъде в повишен темп на инвестиции в съвременни машини и оборудване, както и в инвестиции в човешки капитал, така че с по-малко хора да се произвежда повече продукция.
С други думи, пазарният натиск ще подтиква фирмите да инвестират и да повишават производителността на труда. Не по-малък ще бъде натискът върху държавата – да подобрява образованието и човешкия капитал, както и връзката между образованието и пазара на труда.
Първите резултати вече са видими.
Например едно от нещата, които забелязваме в последното десетилетие, е постепенно
намаление на броя на висшистите, които заминават за чужбина,
и обратно, увеличение на дела на висшистите, които се реализират на пазара на труда у нас. Имаме вече и плаха тенденция на обръщане на миграционните потоци, т.е. някои българи продължават да емигрират, но повече се връщат в страната.
Този процес на обръщане на посоката на миграцията ще стане по-силен и устойчив, когато намалеят различията в заплащането между България и западните страни.
Т.е. дефицитът на кадри ще води до увеличение на заплатите, но от своя страна увеличението на заплатите ще води до връщане на повече български емигранти в страната.
Подобно нещо вече наблюдавахме в някои по-напреднали страни от региона, например Естония.
В балтийската страна също повече от 25 години населението постоянно намаляваше заради емиграция, но в последните години тенденцията се обърна.
Преди години
подобно обръщане направи и Ирландия
– след векове на постоянна емиграция в последните десетилетия страната обърна тенденцията и стана привлекателна за работа и живот.
Но готови ли сме за такова обръщане? Ако повече българи се върнат в страната, имаме ли съответната инфраструктура и публични услуги, които да поемат това натоварване? Дори и в момента елементарни неща като записване за ясли или детски градини са проблем, да не говорим за педиатри, всякакви други неща, които определят качеството на живот. Какво ще стане, ако 100-200 хиляди млади българи се върнат в страната с деца?
Пазарът на труда ще вдигне заплатите и ще направи страната по-привлекателна, но заплатите не са всичко – трябва да се поработи и върху качеството на живот и публичните услуги. Обръщането на миграционните потоци не е само въпрос на заплащане, но и въпрос на стандарт на живот.