Сега шумят край Вазов, за да внушат, че да го браниш, е малоумие
Българчетата не знаели по PISA - а колко знаят за българската литература и история?
Не мога да бъда сигурна за съдбата на стихотворението “Аз съм българче” въпреки всички обещания.
Не е смешна и нелепа конспирация наблюдението ми, че отдавна е в ход стратегия за преструктуриране на българското национално съзнание и самосъзнание. Стъпка по стъпка тя постига своите победи. Тази стратегия унищожава духовните устои на общността ни, вменявайки ни, че опазването ѝ не е дълг и отговорност, а ограниченост,
малограмотност и малоумие
Българското общество промени своето отношение по принципни въпроси, свързани с неговото минало и култура, и така легализира нихилистичното отношение към свръхценности, към които приобщавам Вазов и “Аз съм българче”. Така съвършено чужди за обществения ни морал и за образованието ни възможности се превърнаха във факт.
Тревожна е възможността да бъде премахнато от учебниците стихотворението на Иван Вазов, но по-тревожното е, че това се превърна в обществен дебат. Става ясно, че въпреки отричането на възможното отхвърляне на стихотворението, такава съдба е напълно реална. Свидетел съм как
от 20 години бавно отпадат и се забравят културни факти,
които щом общността не помни, значи те излишно съществуват поне днес.
Българчетата не знаели по PISA. А колко от тях знаят фундаментални исторически и културни факти от нашата история, литература и култура?
Интересно би било да има и такова изследване. То ще бъде не по-малко показателно за истинското състояние на днешното българско общество. Не само на едно, а на няколко вече поколения от него.
Вероятно след този шум около Вазовия текст ще се смирим и ще приемем като необходимост това, за което сега говорим като за невъзможност.
Така че въпреки всичко аз наистина не съм сигурна за съдбата на “Аз съм българче”.