Ново изследване: Три черти на характера подсказват дебне ли ви деменция
Най-голям е рискът за невротиците - припрени, неспокойни, тревожни, склонни към отрицателни емоции
Основните черти на личността, които се проектират в характера и възгледите за живота на човека, могат да повлияят на вероятността да развие деменция в напреднала възраст. До този извод стига ново научно разследване, както го наричат авторите му - специалисти по невронауки от САЩ и Франция. Екипът е анализирал данни за 44 530 души, включени в осем изследователски проекта. Анализът е покрил критериите за публикация на Асоциация по алцхаймер на Щатите и е публикуван в научния ѝ журнал.
Характерът залага относително трайни различия в поведението, мислите и чувствата и до голяма степен залага предпоставки за (не)добро физическо и в случая - умствено здраве. Хората с най-добра прогноза да останат с “главата си” са креативни, сговорчиви, любопитни - в смисъла на интерес към натрупания човешки опит във всяка област. Изненадващо изследователите не откриват връзка между тези защитни черти на личността и мозъчната патология при починали хора, което предполага, че тези черти могат да повишат устойчивостта към увреждания, свързани с деменция. На другия полюс са невротиците, като в това понятие се влага, че са склонни към тревожност, депресивност и отрицателни емоции.
Оценката на учени, които не са участвали в проекта, е, че “данните за надеждната връзка между отрицателните чувства и диагнозата деменция е принципно нов принос”.
Най-разрушителният тип деменция е болестта на Алцхаймер. Прогресивното невродегенеративно заболяване обикновено започва с патологични промени в мозъка и с времето се развива в когнитивно увреждане. Факторите, които според сегашните знания влияят върху риска за деменция, варират от генетични и социалнодемографски (например образованието) до екологични като излагане на токсични замърсявания, включително на въздуха. Новото проучване добавя към възможностите за прогноза и чертите на характера. Разликата обаче не е свързана с физическо увреждане на мозъчната тъкан, установено при пациенти с деменция, а по-вероятно с това как определени черти помагат на хората да се справят с уврежданията, свързани с деменцията.
За типизиране на личността в науката често се използва петфакторен модел за специфичните черти, наричан Големите пет - сговорчивост, добросъвестност, невротизъм, екстравертност, готовност за възприемане на опита - отвореност към света, наричана от някои учени и интелект.
Големите пет се смятат за инструмент, който може да представи възможно най-голяма част от променливостта в личността. За голямо негово предимство се смята, че използва стегнат набор от важни черти.
Какво по-точно влиза в петфакторния модел? Невротизмът се определя като трудности с контрола на импулсите и склонност към изпитване на негативни емоции. Екстравертността е дефинирана като тенденцията да бъдеш общителен, енергичен и настоятелен. В контекста на инструмента за характеризиране на личността е възприемчивостта, “отвореността” към света - тенденцията да харесваш и търсиш разнообразието, да бъдеш креативен. Сговорчивостта обобщава тенденцията да бъдеш доверчив, кооперативен, емпатичен и алтруистичен. А добросъвестността се определя като стремеж да бъдеш организиран, отговорен, съвестен, дисциплиниран.
Различията в характера са относително стабилни в голяма част от живота. Психолозите смятат, че по тях може да се предскажат здравни проблеми. Основните черти залагат или не у човека трайни модели за физическа, социална и умствена (не)ангажираност. Те могат да бъдат своеобразни аларми за фактори, допринасящи за когнитивно стареене.
Предишни изследвания също асоциират определени черти на характера с когнитивните умения. Въпреки вариациите в изводите винаги присъстват като минус и плюс съответно невротизмът и добросъвестността.