Между варварството и цивилизацията стои забраната
Университетът не е църква или друг религиозен храм (синагога, джамия и пр.). Университетът не е площад. Не е фейсбук. Отрицателните определения могат да продължат безкрайно, което от една точка нататък е безсмислено.
Университетът е духът на университета, който е безсмъртен, ако не бъде убит от човека, както настъпва смъртта на Бога според Ницше, който отговаря на въпроса, който сам поставя.
Професор в СУ “Св. Климент Охридски” пожелала или предрекла, все едно, щом Русия приключела с денацификацията на Украйна, идвал редът на България.
Академичният съвет на университета се РАЗГРАНИЧАВА с нарочна Декларация от бълнуванията на професора си. Самоунизяване. Объркани академици. Не разбират най-важното. Не са наясно с духа на университета. Беда.
В университетското пространство бродят митове. С мита не се спори. Той се разрушава. Митът не е задача на разума. Духът на университета е царство на разумните аргументи. Нищо повече, нищо по-малко. Митовете в университета са като вирусите, попаднали в човешкото тяло. С аналогията трябва да се внимава. Как да се разруши мит, който беснее в университета, не е проста и лесна задача. Тя се решава с мислене.
Най-висшата и трудна задача е мисленето
По повод на академичната свобода, която е фундаментална ценност и differentia specifica на университета, е необходимо напомняне. Човешкото в човека се ражда от забрана. Между варварството и цивилизацията стои граница. Забрана!
Цивилизацията не произтича от природата. Тя е свръхприродна. Цивилизацията се развива благодарение на забрани. Доброто и благото се раждат от забрани. Свободата е възможна благодарение на забрани. Умни забрани.
Глупавите забрани са обида за разума
Забраната боли. Тя потиска импулси на живота.
Културата като инструмент на цивилизацията развива репресивни функции. Исторически наслаганите репресивни функции на културата пораждат бесовете на контракултурата.
Контракултурата има различни форми. Карнавалът е игрова контракултура. Назад към природата е бягство от културата. Нихилизмът е отчаяние от културата. Има празнота. Ненаситен хедонизъм. Има презрение към културата.
Дойде времето на комунистическия ресантиман. Незрялата демокрация не е подготвена за среща с комунистическия ресантиман, който избухна ненадейно. Винаги е така.
Непознати уроци на късно модерната епоха? Рационалността/рационализацията ражда ирационалност. Академичната свобода поражда несвобода!
Не ми е прилежно да казвам това на академиците.