Спират руския петрол за България от март 2024 г. (Обзор)
Законопроектът на Кирил Петков беше одобрен на първо четене от икономическата комисия
Доставките на руски петрол в “Лукойл Нефтохим Бургас” да спрат между 1 и 15 март 2024 г. Това гласуваха на първо четене депутатите от комисията по икономическа политика в парламента. С 11 гласа “за” и 4 “против” промените в закона за контрол на ограничителните мерки срещу Русия, внесени от Кирил Петков и група народни представители, бяха приети.
От името на вносителите Владислав Панев от “Продължаваме промяната - Демократична България”, който е зам.-председател на комисията, припомни, че дерогацията според решението на ЕК важи до края на 2024 г. С промени, направени от българския парламент, срокът е скъсен до октомври 2024 г. Мотивът за сегашната промяна е, че постепенното намаляване на руския петрол не се случва, а се увеличава от началото на войната в Украйна.
Против предложението се обявиха Румен Гечев и Петър Кънев от “БСП за България”, както и Александър Вълчев от ИТН.
По време на дебата Гечев заяви, че предсрочното спиране на доставките от Москва е против интересите на бизнеса и домакинствата.
Според него, както сме прехвърлили руския газ на Турция, така щяло да стане и с петрола.
Петър Кънев заяви, че има тежка вълна на русофобия. Той посочи решение, което парламентът вече е приел - да се назначи особен управител, който да контролира какво се случва в рафинерията.
Даниел Лорер от ПП-ДБ заяви, че “Лукойл” вече е доказал, че може да работи с 50% неруски петрол и това се виждало от митническите декларации. За нефта от Казахстан и Азербайджан нямало нужда да се правят съществени технически модификации. И смяната на преработваното гориво не би трябвало да доведе до спиране на рафинерията. Законовата възможност за назначаване на особен управител е при неволен или волен саботаж българското правителство да поеме временно управлението на рафинерията, отговори той на Петър Кънев.
Борис Аладжов от “Възраждане” заяви, че не е сигурен каква е кривата на доставките и как ще се отрази тя на крайната цена, но коментира, че казаното от Лорер не е истина.
Депутатите от “Има такъв народ” трудно може да бъдат наречени путинисти, но искаме дерогацията да продължи, за да се ползва икономиката от нея, заяви Александър Вълчев от парламентарната група на ИТН. Той коментира онези 80 ст. до 1 лв., които се търсят. За да не отиват в грешни джобове, държавата можеше да си назначи особен управител и той да следи по веригата. 9 месеца не го направихте, каза още той.
Припомниха му, че законът предвижда особеният управител да се назначава от Министерския съвет, така че въпросът не бил към депутатите.
Председателят на комисията Хамид Хамид заяви, че има два законопроекта за дерогацията - единият на Делян Добрев, който е бил отхвърлен. Сегашният, на Кирил Петков, повтарял този на Добрев в повечето параграфи, променен бил само срокът.
А един отхвърлен законопроект не може да се гласува 3 месеца. “Надявам се да не бъде застрашено приемането му”, каза той.