В Япония се изпаряват от срам, у нас - от агресивна среда
Прочетох, че в Япония всяка година изчезват около 100 хиляди души. Изпаряват се. От срам! Загубили състезанието, победили ги, допуснали груба грешка в работата, не могат да си изплащат дълговете... Непоносим срам. Някои се самоубиват, но други изчезват.
Имало закон, който закриля изпарилите се - човек има правото на това щом като е пълнолетен, доброволно е решил, не е замесен в престъпление и е здрав. Съществували организации, които срещу заплащане, помагали на изчезващите. Обикновено се скриват завинаги с нови документи за самоличност.
Оставя бележка на близките си и край - няма го. Срам!
Япония!
В европейската култура има съвсем друг принцип: "правото на грешка!" Всеки може да сгреши. Ако е нарушил законите, има съд! Може и в затвора да попадне. Но изтърпелите наказанието си са с права на граждани и даже има социални работници, които се занимават с ресоциализацията им.
От японския проблем се сетих за един забелязан, сигурен съм не само от мен, мотив за изпаряване от България.
Запознат съм с десетина случая, в които бягат от страната прогонени от лоши отношения между хората, от агресивната среда. Бягат и не искат да се връщат. Те не са от тези, дето отиват на гурбет, докато напечелят. Не! Изпарили са се оттук окончателно.
В случаите, които зная, става дума за интелигентни хора. Научни работници, както в природните науки, така и в социалните. Другите са медици, артисти, специалисти в услугите... Водещият мотив, според думите им не е заплащането, категорични са, а отвращението от човешките отношения. Агресията, липсата на уважение между хората, интригите, клеветите, грубостите, простащината, вандалщината... Предполагам, че стотици хиляди емигрирали от страната са като тях.
Този нашенски мотив за изпаряване остава скрит зад паравана на ниските заплати. Те са друга тема, защото съпоставени с данъци, такси, глоби, цени, могат да се окажат малко по-различни. Но дори когато доходите са основният мотив за емигриране, агресивната, просташка среда при интелигентните хора е съпътстващата причина.
Ако не ви се вярва, че е така, питайте познатите си емигранти.
Зная, че този постинг вероятно ще бъде четен от няколко изчезнали бивши колеги и приятели. Използвам повода да ги поздравя и да им пожелая здраве и успех там, където са избрали да премине животът им.
А животът ни е еднократен и се е случило заедно да сме живи. Може би трябва повече да ценим тази случайност? А?
(От фейсбук)