13-годишно момиче от Израел: Всяка сирена ме разплаква, живея в страх (Видео)
"Всяка сирена ме разплаква. Откакто съм се родила, живея в страх", разказва 13-годишната Ренана Боцер Свиса, която доскоро е живяла в кибуца Кфар Аза в Южен Израел.
„Да си жив, е подарък“, добавя момичето.
Той е един от най-тежко засегнатите при нападенията на „Хамас“ на 7 октомври. Семейството на момичето има късмет – къщата им е една от единствените в квартала, запазили до голяма степен целостта си.
Но докато Ренана и близките ѝ остават физически невредими, много от съседите са убити, както и един от съучениците на момичето. Трима приятели на тийнейджърката все още са в неизвестност и не е ясно дали са били отвлечени в Газа, или са сред убитите и все още неидентифицирани, коментира „Йерусалим пост“.
За Ренана Боцер Свиса кошмарът започва в 6:22 сутринта на 7 октомври. Събужда се от звука на сирени.
„Тук това не е необичайно. Случва се на всеки няколко месеца, така че отидохме в бомбоубежището в дома ни и оттам започнахме да чуваме престрелки. В продължение на 16 часа непрекъснато се стреляше около нас. Всичко, което можехме да направим, беше да седим и да се молим никой да не влезе вътре", споделя момичето.
„Чудех се дали ще влязат в къщата ми, в спалнята ми, не знаех какво ще направят. Ще ме изнасилят ли? Ще ме отвлекат ли? Ще ме убият ли“, пита то.
Ренана е свикнала с публичното говорене. Още от шестгодишна дава интервюта както за медиите в Израел, така и за чуждестранните. Пред тях говори за преживяванията си на дете, което живее близо до Ивицата Газа.
По време на израелско-палестинския конфликт през май 2021 г. телевизионният водещ и комик Джон Оливър изнася монолог в шоуто си. В него той отправя критики към Израел и опреля страната като държава на апартейда.
От шестгодишна ходя на терапия
„Всяка сирена ме разплаква. Моята армия е силна, но това не ме предпазва от страха. Откакто съм се родила, живея в страх. От шестгодишна ходя на терапия“, решава тогава Ренана да сподели.
„Израел е създаден, за да защитава еврейската нация и ние не съжаляваме, че сме силна държава. Нашата страна не напада, когато си поиска. „Хамас“ обаче прави това от 20 години. Просто искам насилието да свърши, искам мир, нормално детство за мен и за всички деца в Газа“, заявява момичето.
То коментира, че през по-голямата половина от живота си вече дава интервюта, защото смята, че е важно гласовете на децата, които живеят сред ракети и опасност за живота си, да бъдат чути по целия свят.
„Хамас“ не е гостоприемна общност или съпротивително движение. Това е терористична организация и трябва да се отнасяме към нея като към такава. Искам всички да знаят, че Израел трябва да атакува, защото толкова много цивилни бяха убити. Не можете да продължавате да говорите за пропорционален отговор, защото нашите войници не изнасилват жени и ние не отвличаме невинни деца“, заявява Ренана, цитирана от bTV.
Тя и семейството ѝ са е евакуирани в кибуца Шефаийм в Централен Израел, но трупането на нови травми продължава.
След напускането на Кфар Аза за първи път във вторник тя чува нова сирена и изпада в паника.
„Грабнах кучето си и отново се втурнахме към бомбоубежището. Там останахме известно време. Първоначално травмата беше твърде прясна за мен и не знаех как да се справя с нея, но се опитвам, говоря с терапевти. Трябва да преживея отново случилото, за да не го преживявам отново всеки ден“, споделя момичето.
Никога повече не искам да стъпвам в моя кибуц
Но осъзнаването за повторно преживяване на травмата за Ренана не означава завръщане у дома. Преди четири години майката ѝ заявява пред Ройтерс, че иска да напусне, но Ренана обича Кфар Аза и иска да остане. Случилото се на 7 октомври променя това.
„Никога повече не искам да стъпвам в моя кибуц. Цялото място е пълно с травма и лоши спомени, не мога да си представя да се върна отново там“, казва 13-годишната тийнейджърка.
Тя споделя, че след евакуацията е видяла обратната страна на това, което е преживяла на 7 октомври.
„Когато бяхме в Кфар Аза, видяхме най-ужасната част от човечеството, но когато стигнахме тук, видяхме най-доброто от всеки. Всеки, който можеше, дойде и дари храна, дрехи и всичко, за което можете да се сетите. Видяхме най-добрата страна на израелския народ“, разказва Ренана.