ВЕИ-тата единствени гарантират дългосрочно ниска цена
Нормално е да има социални протести, случвало се е навсякъде по света, където има въглищен преход. Индустриалните преходи винаги са болезнени и със сериозна социална цена. Затова не е изненадващо, че хората се притесняват за бъдещето си" . Това коментира пред БНР Руслан Стефанов - главен икономист и програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).
Според него исканият вот на недоверие за несправяне на правителството в сектор "Енергетика" е малко странен, защото от 2005 г. насам реално няма промяна в политиката в тази сфера. "Просто дойде моментът на решение, когато повече не може да се отлага, защото страната ще губи средства", обясни той.
"Промените се случват, но въпреки проблемите и нежеланието на редица правителства да вземат решения и да поставят стратегически приоритет и визия, която да е ясно ангажирана както с нашите партньори, така и вътре в страната", отбеляза още той.
Според него инструментите, които ЕС е разработил и които България има на разположение, предоставят прекрасен шанс. Но върху тези нормални проблеми се наслагват и отдавнашните политически, за завладяната държава, за корупция.
"Видяхме, че много се промениха исканията на протестиращите - бяха едни в началото, станаха други след това. Една част от протестиращи спряха да протестират, други продължиха. Много е неясно какви цели точно се преследват", подчерта експертът.
Според икономиста зад протестите стоят други интереси и те се използват от различни политически или частни групи: "Не всички собственици в тази част на икономиката - въглищата, са известни, т.е. не знаем кой точно контролира част от активите. Това е един от проблемите. Процесът на взимане на решение беше пределно прозрачен. Правителствата трябва да вземат решения, базирани на данни, документи, стратегии, модели и които показват например, че до 2050 г. България няма нужда от въглищни централи - колкото по-рано излезе, толкова по-добре от гледна точка на благосъстоянието на икономиката и на България. Също така няма нужда от нови ядрени мощности, няма нужда от големи централизирани мощности. Това го пише в стратегиите и плановете, които ЕК е разработила и под които България се е подписала, за да се стигне до тези различни схеми на подпомагане за осъществяване на прехода. След това влизаме в българските стратегии, които знаете как се правят. И в тези планове, както и в предходните стратегии, които имахме, винаги се цели да се даде всичко на всички, т.е. всички лобита, които в момента съществуват, трябва да бъдат задоволени и тогава вече може да се мисли каква е крайната цел на този преход, а именно демократизация на пазара, деконцентрация на активите. Винаги се търсят грандомански големи проекти, от които изгода ще имат няколко фамилии и те обикновено са едни и същи - така се оказва, или най-малкото се оказва, че са добре политически свързани. Демократизацията не се случва именно поради тази причина".
Запитан за цените на тока, петрола и газа, Руслан Стефанов коментира:
"Когато има повишение на цените на международните пазари, такова има и в България. Единствените технологии, които гарантират някаква дългосрочно по-ниска цена, са тези, които са на възобновяеми енергийни източници. Този модел, който съществува - на субсидирани цени на потребителите на дребно де факто означава две неща - едното е, че винаги има очакване някакво правителство да спаси всички и второто е, че в света има много богати хора и фирми".