Искра Михайлова, евродепутат: Вместо въглища може да добиваме ценни метали
Хората искат работа, а не да им дават помощи
- Г-жо Михайлова, каква оценка бихте дали на договорените 7 условия между правителството и енергетиците?
- Това е много добро начало. Важно е, че не се отрича необходимостта от зелен преход, но трябва да е плавен, за да не поставя под съмнение енергийната сигурност.
Положително е разбирателството, че България има нужда от нова енергийна стратегия, актуализиран план за климат и енергия. Допълнението на работодателите и за индустриална стратегия е напълно резонно. Двете могат да вървят паралелно, защото индустрията е най-големият потребител на енергия и тя е част от разрешението на проблема. Ето пример - строителната индустрия се движи стабилно в България през последните десетилетия. Тя непрекъснато говори, че няма работници. Разговорите с тази индустрия в контекста на енергийната стратегия и плавния преход биха помогнали и на правителството, и на синдикатите, и на отделните хора.
- Тоест да променим навиците на индустрията, за да извлечем позитиви от нея? Бизнесът и правителството заедно да изградят стратегията си?
- Точно така. Да направим индустрията съюзник на правителството. В споразумението се вижда желанието да се продължат разговорите и да се развие социалната страна на проблема, която в никакъв случай не означава помощи, а политика, която да разреши социалните въпроси. Хората не искат да получават помощи, искат да работят. Нека им осигурим работа - добре платена, минимум така, като се заплаща трудът им сега, и добре позиционирана обществено.
- От кой може да вземем позитивен пример относно зеления преход ?
- Обикновено давам за пример Полша. Преди години на една маса седнаха синдикати, производители, енергетици, инвеститори, правителство, местни власти и се постигна споразумение. То предполага закриване на мини и вече се прави, а хората се преквалифицират.
- Към какви професии ги преквалифицират?
- Най-разнообразни. Полша
адресира помощта към всеки персонално
На човек, на когото му предстои да се пенсионира след 2 г., вероятно му е достатъчно да знае, че ще има работа за този период. А после ще си получи пенсията и всички социални придобивки.
Когато става дума за млад човек, тепърва започнал в мините, е друго. Трето е за някого, който тепърва се чуди къде да учи или да започне работа. Затова ни трябват общините.
- С какви предприятия бихме могли да заменим затворените въглищни централи?
- Тук има много широки възможности. В никакъв случай не бих казала, че държавно предприятие може да реши въпроса, защото то не може да разгърне целия комплекс от възможности. Затова подкрепям неговото отпадане. Това, което ми липсва в споразумението, е че, не са включени общините. Очакват това да се направи на по-късен етап.
Не на последно място трябва да се каже какво ще има на мястото на тези мини и централи
- да има ясна картина в преработен вариант на плана за възстановяване и устойчивост. Ако това не се случи, няма да можем да го използваме.
Европа е изправена пред тежко предизвикателство със стратегическите ценни изкопаеми - мед, алуминий, всичко, което е необходимо за производството на чиповете и платките. България може да развива такъв добив, той ще бъде подкрепен от ЕС. Всяко едно такова производство има бъдеще. Полша вече се ориентира и в тази посока.
Може би е време да се даде трибуна за по-широки обсъждания
България има експерти и участва на най-различни нива в ЕС и ЕК. Имаме заместник генерален директор на дирекция “Социална политика” на ЕС. Българка, която не е поканена да помогне.
ЕС има социален фонд за климата, трябва да заработи от от 2025 г. и да подкрепя енергийно бездните. Има и други социални програми. Трябва да бъдем гъвкави, да си отворим очите широко, за да не изпускаме възможности. Има много противници на зеления пакт в България, но те трябва да знаят, че ЕС няма да се откаже от него, защото той се базира на комплекс от възможности.