Новият избирател чете политическия разказ различно, така и “печелившият губещ" е в играта
- Кандидатите на ГЕРБ-СДС, “ПП-ДБ (Спаси София)”, БСП и левицата и “Синя София” имат видими уязвимости, но и потенциални козове, които правят състезанието по-различно от друг път
- Идеологемите вече нямат сакрално значение, родното място - също. Все пак всеки трети столичанин днес не е от София
Изборите не са това, което бяха. Някои кандидати едва свариха да внесат документи, преди районните комисии да загасят лампите, а помним как навремето два-три месеца по-рано, често дори година, се знаеше кой кмет ще се бори за нов мандат и кой е големият му опонент.
Но и политиката ни вече не е това, което беше. Не само заради странната сглобка от управляващи (не)партньори. Електоратът също промени своя профил - пораснаха нови избиратели, за които старите идеологеми нямат сакрално значение, затова пък имат изисквания към живота си тук и сега и настояват политическите им представители да ги случват.
Промени се и партийният живот
вътре в самите формации. Елитите им, отдавна в играта, все по-често я практикуват в негласен сговор с опонента и с препозициониране за няколко хода напред. Думата “компромис” добива нови прочити, особено когато става дума за разпределение на постове и сфери на виляние. Твърди ядра омекват, периферии преливат, а и пътят нагоре на лоялния активист не е гарантиран и често зад ъгъл дебнат изненади (нови звезди). Междувременно се появиха нови партии, при които пък старите правила съвсем не важат. Изобщо -
теренът е друг,
което затруднява социолозите, но прави състезанието интересно
През тази призма карето основни кандидати за столичен кмет има своите неочаквани шансове и препъни камъни, които до последно може да пренареждат шансовете им за първия тур и балотажа.
Прави впечатление, че Васил Терзиев, Ваня Григорова и Антон Хекимян всъщност са от едно поколение, като първите двама са родени в една година, а журналистът - 6 г. по-късно.
Вили Лилков ги води с почти четвърт век политически и житейски опит. Неговият разказ е
разказът на стария избирател -
верен на идеологията си, участник в романтичния старт на прехода, крайно чувствителен на тема комунизъм, бранител на родовата памет. От хората, които в повечето случаи четат думата “компромис” като “предателство”.
Поколенията на 30-, 40- и 50-годишните обаче са най-активната обществена група, включително пред урните. А в София, където над 1 млн. са с право на глас, те
имат избор между представители, в които могат
да видят себе си
Васил Терзиев - първият обявен от претендентите, е предприемачът, сбъднал американската/европейската мечта. Човек с безспорни интелектуални и мениджърски качества, възпитан, акуратен, партньор и работодател на съмишленици, високо ценен в IT сектора. Този негов разказ, разбира се, е свързан и с историята на родата му от ДС.
Но ако се върнем към промяната в профила на електората и факта, че днешните млади
не стигматизират някого,
защото дядо му е бил от Държавна сигурност, тази огромна на пръв поглед репутационна щета може да бъде що-годе минимизирана пред урните.
По същия начин стои въпросът с Антон Хекимян, който за близо 20-те си години публичност винаги е включвал в своя разказ родната Стара Загора. За правоверните “жълтопаветници” това, разбира се, отпраща кандидата на ГЕРБ в графа “провинциалист”. Но в същото време всеки трети столичанин днес не е роден в София. Или имаме същото като със сянката на ДС върху Терзиев - младите амбициозни семейства, които са сменили адреса си със софийски, пазаруват скъпи жилища в столицата, децата им учат в елитните гимназии тук, нямат никакъв проблем с родното място на кандидата. Особено ако са го харесвали като тв лице.
Изненадващата номинация на журналиста обаче внесе още един лек смут - Бойко Борисов
не избра партиец,
доведе звезда, пренебрегна най-лоялните и това може би буни душите на верните гербери. Някои от тях изказаха разочарованието си в социалните мрежи и дори твърдят там, че ще гласуват за “истинския” десен кандидат - Вили Лилков.
Така при доайена в карето кандидат кметове може пък и да се случи ситуацията на “печелившия губещ”, какъвто е терминът от спорта - в неговата серия да се окаже с най-бързото време и да дотича до балотажа. Подобен тренд засега звучи доста пожелателно, не се долавя от социолозите на терен (макар официално да не са обявявани актуални поручвания). Да не забравяме обаче и шумното разочарование на правоверните десни от издигането на Терзиев (заради ДС, разбира се) и клетвите им да гласуват за Лилков или да пропуснат ходенето до урните.
В подобна благоприятна ситуация може да се окаже и Ваня Григорова, зад която - също в последния момент и без видим патос - застана и официално “Позитано”.
И в нейния разказ много хора могат да се припознаят - от бедно момиче до успяла жена, най-разпознаваемата синдикалистка, която говори умно в прав текст и се усмихва много красиво. Автентично лява, но без да е носител на интригите в БСП, които корозират партията през последните години. При появата си на политическата сцена “Промяната” засмука много леви избиратели, които последвалата война на ПП с президента отблъсна. Сега е много вероятно част от тях да предпочетат Григорова.