България се влюби в убиец
В случая със застреляния от полицай има прекалено много въпроси без отговор, за да вярваме на пиара от страна на МВР
Инцидентът, при който полицай застреля предполагаем грабител, показа едно много неприятно лице на българите. Оказа се, че нашето общество тотално е забравило каквито и да било морални устои и вече е готово да оправдае дори убийство.
Защото да застреляш в гръб някого, не може да бъде оправдано по никакъв начин. Въпреки моменталната пиар кампания, започната от МВР - изтичане на информация към приятелски настроени журналисти колко страшна е била бандата на застреляния Светльо Младенов, появиха се размазани клипове, на които се твърди, че са грабителите в действие.
И някак си странно, но никой не зададе на МВР въпроси по смущаващите детайли. Защо се налага полицай да ходи въоръжен с два пистолета все едно е Уайът Ърп? Защо награждаван полицай въобще стреля, при положение че в момента нито предотвратява престъпление, нито опазва собствения си живот? Защо награждаван полицай опитва въобще да стреля на разстояние 100 метра, след като би трябвало да знае, че дори най-добрите пистолети имат прицелна далекобойност максимум 50 метра? След това разстояние куршумът отива нанякъде, но никой не знае накъде. Защо, след като полицията услужливо разпространява записи от камери как бандата обира, не покаже и записите, на които се вижда стрелбата? Защо входната рана (по думите на майката на убития и на патолог) е откъм гърба, ако са верни твърденията, че Светльо се е обърнал и бръкнал в раницата си, а полицаят е решил, че вади пистолет?
Прекалено много въпроси, на които не е отговорено, за да може да стане ясно какво точно се е случило. Въпреки това България скочи да защитава и фенства на полицая-убиец. И напълно забравихме,че най-висшата ценност на този свят е човешкият живот. Забравихме и че Светльо Младенов не е рецидивист - първо, не е осъждан нито веднъж за нищо, и второ, дали той е извършил престъпленията, може да реши само съд. Но Светльо няма да бъде съден, очевидно защо.
А ние ще продължим да затъваме, влюбени в убиец, докато някой ден като в зомби апокалипсис не си прегризем гърлата един на друг.