Даниела Коцева: "Люлин" и "Западен парк" са много добре проектирани през 60-те, повече забележки имам към "Младост"
София е жив организъм - да се грижим за здравето му, казва отличничката на випуска към катедра "Градоустройство" на УАСГ
Още акценти от интервюто:
- Малки паркови
- пространства трябва да се
- създават във всеки квартал
- Ротондата “Св. Георги”,
- модерните кули, “София Тех
- парк” и Народният театър са
- в моята визитка на столицата
- Даниела, как си представяте София през следващите 4 г.?
- София е жив организъм, който през дадени периоди претърпява различни метаморфози. Заради увеличаването на населението започва по-интензивно строителство. А факторите за увеличаващото се население са икономически и търговски. София всъщност така е претърпяла своето развитие - първият квартал, който се е присъединил към София, е село Подуяне, защото там преминава жп линия и се осъществява активна търговска дейност. И до днес виждаме колко динамична е София в строителството. Трябва да се преосмисли връзката между градската среда и обществото.
Мисли се повече за самото застрояване, за съответната печалба на възложителя, но се забравя човекът - неговото биологично, физиологично състояние и психично здраве.
- Какво искате да се промени?
- В европейските градове виждаме, че има разделителна озеленена ивица на главните булеварди. При нас го има по “Ботевградско шосе” в края на града, а е добре да се направи на повече места. Освен че е естетично, ще се намали и праховото замърсяване.
Не говоря обаче само за озеленяването, но и за детайлите в градската среда - имаме тесни тротоари, хората трудно се разминават по алеите. При проектиране на уличната мрежа през последните години повече се обръща внимание как колите по-бързо да се придвижват. Не се мисли толкова да се стимулират хората да карат велосипеди или да ходят пеша. Представям си София да подобри качеството на живота на човека.
- Какво мечтаете да проектирате?
- Не мечтая за конкретен тип сграда. По-скоро искам, когато отсрещната страна получи готовия ми продукт, да бъде удовлетворена. Искам клиентите да се чувстват уютно и комфортно вкъщи или на работа.
- Към кой квартал имате най-много забележки?
- Може би към “Младост”. Въпреки лошата поддръжка на сградите в кв. “Люлин” и “Западен парк”, бих ги отбелязала като жилищни територии с добре развита градоустройствена среда. Проектирани са през 60-те години на миналия век. Разстоянието между сградите е значително и между тях се появяват пространства като градинки за отдих и детски площадки. Проблемът на “Младост” е, че е прекалено гъсто застроен. Преди месеци се опитах да премина от точка А до точка Б в този квартал и това изключително ме затрудни. Алеите са тесни. Около метростанция “Александър Малинов” има велоалея, но създава проблеми и за пешеходците, и за велосипедистите - трудно се разминават.
- Харесва ли ви новото модерно строителство, вписва ли се то сред общата архитектура на стара София?
- Има и добри, и лоши практики, в последните години следя тенденция за увеличаването на квадратурите на жилищата поради повишаващия се стандарт на живот. Добре е да се използват модерни елементи при новите фасади.
В старата централна градска част има специфична архитектура. Смятам, че тя не трябва по никакъв начин да се копира в новите сгради.
- Трябва ли да се махне Паметникът на Съветската армия?
- Паметникът отразява период от съществуването на нашата държава и не трябва да се унищожи. Може би е подходящо да се премести в музей, където да остане. Става дума за частица от нашата история, без значение дали това, което се е случило в миналото, е хубаво или лошо.
- Харесват ли ви луксозните квартали от затворен тип?
- Създават ми впечатление за гета. В Швеция например правят нови обединени квартали, за да се избегне този тип затваряне и разделяне на хората по “класи”.
- Вие къде живеете?
- Преди няколко години се преместихме от София в Костинброд. Живеехме в “Сердика”. Сега там е различно. Има го вече парк “Възраждане” - притегателно място и за млади, и за по-възрастни хора. Навсякъде трябва да се създават такива по-малки паркови пространства, за да може хората да се чувстват по-комфортно.
- И все пак харесвате ли родния си град?
- Да. Изнесохме се заради шума, замърсяването, но ако се вземат мерки, тези неща са поправими.
- Като млад архитект кои 10 сгради бихте включили във визитната картичка на София?
- София е богата с културата и историята си. Затова бих започнала с антична Сердика, с останките от крепостните стени, портите и обществените сгради. Бих добавила ротондата “Св. Георги”. “София Тех парк” и Бизнес парк са първите по рода си - сгради за наука, технологии и бизнес. Приятните озеленени пространства могат да се използват както от работещите там, така и от хората, които живеят наблизо или просто искат да се разходят в тях. Сгради, които харесвам, са NV tower на бул. “Г. М. Димитров” и Capital Fort на бул. “Цариградско шосе”. Фасадните елементи са изработени по специфични детайли, като се включват и нови строителни материали. Друга сграда е “Boyana 49” на ул. “Панорамен път” 49, която се вписва в ландшафта на Витоша. Гледала съм презентации на архитектите им. Не мога да не добавя, разбира се, сградите символи на Народния театър и катедралата “Св. Александър Невски”.
- На коя друга европейска столица ви прилича София?
- Всяка има своята индивидуалност. Нашата столица е специална заради богатото си наследство, каквото много други столици нямат. И трябва да ценим това.
- Какво е да си отличник на випуска по архитектура?
- Не смятам оценките за най-важното нещо. Много мои колеги са креативни и са заслужили да са на моето място.