Кабинетът успя с бюджета, върна страната в евро-атлантическа орбита
Проблем е, че работи с къс хоризонт и не успява да спечели обществено доверие
Оценката на 100 дни на кабинета Денков е добре да бъде правена през сравнителната перспектива със служебните кабинети от последната година, но и да се вземе предвид обществено-политическият контекст след предсрочните парламентарни избори през април.
Във вътрешен план първото и основно постижение на правителството е формирането на държавния бюджет в кратки срокове, който то успя да защити в НС. Задачата не беше лесна, особено предвид екстремната ситуация, в която беше постигнат този резултат, и риска държавата да продължи да работи в извънредна финансова ситуация. Всички тези усилия могат да загубят голяма част от позитивния си ефект при слабо изпълнение на бюджета.
България беше върната в нейната евро-атлантическа орбита и получи публичната подкрепа на европейските ни партньори. Разбира се, двете най-важни постъпки в тази посока са възстановените оръжейни помощи за Украйна, но и договарянето на увеличаване на военното присъствие на НАТО на наша територия, което е естествена гаранция за по-висока степен на сигурност на страната ни.
Правителството беше изправено пред кризисни проявления на системни за обществото ни недостатъци. Случаите на домашно насилие, загубените животи в пътнотранспортните произшествия и загиналите в наводненията в югоизточната част от страната показаха, че е възможно реакциите на държавата да не са винаги под формата на краен популизъм.
Един от основните недостатъци в дейността на кабинета, а в частност и на премиера е, че не успяват да спечелят общественото доверие. Тук не трябва да забравяме, че политическото и социално напрежение, което се натрупа през последните 3 години, не предполага което и да е правителство да получи подкрепа от мнозинството от българските граждани.
Изглежда, че правителството работи с къс хоризонт, което следва да се промени в следващите месеци, за да бъде дадена по-ясна перспектива, но не до местните избори и не до края на 2023, а поне до началото на 2025-а.
Разширяването на правомощията на министерството на финансите създава прецедент с властовата структура на кабинета. Подобни стъпки показват, че надали премиерът наистина разполага с възможността винаги да взема автономни решения, но и увеличават риска от сътресения с коалиционния партньор ГЕРБ-СДС около предстоящата смяна на върха на правителството.