Картините и животът на Златю Бояджиев в 12 зали на 2 етажа в "Двореца" от днес
В “Двореца” в София от четвъртък в 12 зали на 2 етажа - творби, документи и фотоси на големия художник, роден преди 120 години
Най-ценните творби на един от големите български художници, фотоси и документи - това е изложбата “Послания - 120 години от рождението на Златю Бояджиев”. Тя ще бъде открита в четвъртък в 12 зали на два етажа във филиала на Националната галерия “Двореца” в София.
Патрон на този уникален проект за творчеството и живота на класика е президентът Румен Радев.
Златю Бояджиев, който е роден на 22 октомври 1903 г., е наричан народен художник и е носител на наградата на Съюза на българските художници “Владимир Димитров – Майстора”. Сред известните му творби са: “Село Брезово”, което е родното му място, “На трапезата” и “Две сватби”.
Голяма част от неговите платна са подредени и днес в дома му в Пловдив, където и умира на 2 февруари 1976 г. Днес къщата е превърната в музей. Златю Бояджиев с Васил Бараков и Давид Перец създават легендарната група “Бараците”, за която тримата винаги са напомняли, че не ги обединяват естетически направления, а всеотдайност към изкуството. Всъщност започват общ творчески път през 20-те години на ХХ век в Пловдив, където посещават вечерни курсове по рисуване, а през 1927 г. решават заедно да кандидатстват в Художествената академия. В София групата “Бараците” наема общо ателие, в което живеят и рисуват заедно 4 години, след което всеки поема по свой път.
В “Двореца” в София от четвъртък до 7 януари 2024 г. могат да се видят документи и фотографии, предоставени от наследниците на Златю Бояджиев и от Съюза на българските художници (СБХ), както и негови произведения от фондовете на Националната художествена галерия (НХА), Софийската градска художествена галерия (СГХГ), галериите в Благоевград, Варна, Видин, Габрово.
Към емблематичните платна “Сватба в Брезово” (1939), “Брезовски овчари” (1941) и “На нивата/След оран” (1942) са представени и ескизи на творбите.
Селектираните от кураторите Боряна Вълчанова и Весела Христова-Радоева произведения проследяват основните стилови и тематични линии в творчеството на художника до 1951-а, когато е поразен от тежък инсулт и получава парализа на дясната половина. Тогава се променя и живописният му изказ, след като рисува, но вече с лявата ръка. Портретите от втория период са още по-детайлни и дори гротескни. Според кураторите една дума характеризира творчеството на Златю Бояджиев и това е - послания. Послания за морал, чест и дълг, за волята на духа, силата на характера и стремежа към уникалност, за връзката на човека с природата и отношенията между хората.
“Той е изключително талантлив и витален живописец, който в картините си дори преобръща обичайната логика на времето, на пространството, на битието и на човешката природа”, категорични са с днешна дата кураторите на изложбата “Послания-120 години от рождението на Златю Бояджиев”.