Може ли да станете депутат с билет от лотарията
Само ако вносът на демокрация продължи до успешен край
Защо да не определяме депутатите с жребий или с нещо като национална лотария? Залагам 10 лева, че ще имаме с 10 процента по-добро управление. Само че на България ѝ трябват не 10, а поне 1000 процента.
Повод за този увод е
Вероятно 90 на сто са си казали: “Пълни глупости!”, но винаги има един малък, но влиятелен процент, комуто се плаща, за да измисли как да освободи българина от тегобите на демокрацията.
Че референдумите са недопустимо вредни - вече знаем. Как обаче да махнем и изборите? Там е сърбежът.
Авторът на статията Адам Грант е силно загрижен за изпростяването на американските политици напоследък и затова предлага да се вземе
пример от древната атинска демокрация
Там човекът за поста е определян чрез жребий сред всички желаещи граждани. Това според него рязко намалява възможността на отговорните длъжности да попадат егоисти, нарциси, параноици и други характерни за политиката типажи. “Защо да не направим същото с кметовете, губернаторите, законодателите, съдиите и дори президентите?” – пита Грант.
За прогресивната мисъл около в. “Таймс” това е спасителен изход. Вярно, демокрация означава “власт на народа”. Но ако този народ пак избере Тръмп, за какво ни е такава демокрация? – питат се умните глави. Няма смисъл да се рискува. Алцхаймерът на Байдън яко го е настъпил и не се знае дали до ноември 2024 г. още ще помни как се казва. И освен това републиканците през ден вадят нови и нови факти за корупция, нищо чудно в един момент репутацията му да се срине като СССР през 1991 година.
Вицето Камала Харис пък не крие никакви рискове, тя е перфектна според “Таймс”, но сред простия народ е по-непопулярна от синя пъпка. Изключено е да мине през номинациите. Но там най-силно след президента стои Робърт Фицджералд Кенеди-младши, а той пък е честен! Всички знаят, че казва истината! Не, по-добре Тръмп. Изправен пред бездната, мисловният кръг около “Таймс” трескаво ражда нови идеи, а най-новото е най-добре забравеното старо.
В статията си Адам Грант се сеща за жребия, но не се сеща за най-важната характерна черта на древната атинска демокрация – тя е 100 процента пряка демокрация, което ще рече, че няма никакви депутати! А като няма депутати, няма и избори. Всички решения се вземат пряко от всички граждани, които са си направили труда да дойдат на атинския хълм. И това става по 30-40 пъти на година, така че всичко се решава пряко от тълпата.
Като няма депутати, кои са тези, които се определят чрез жребий? Те са по-скоро разпоредители, които организират народните събрания, но без да имат власт да решават държавните дела. С жребий се посочват съдебните заседатели, но те пък са няколко хиляди и нито един юрист в днешния смисъл на думата. Затова пък т. нар. стратези, т. е. военачалниците, са избирани. При тях жребий няма, има внимателен подбор.
Коя демокрация в наше време най-много наподобява атинската?
Разбира се, че швейцарската. В тази мъдра страна всички големи и малки проблеми се решават с референдуми, а политиците са само преки изпълнители на народната воля. Всяка година има 4 дни за референдум и всеки път швейцарецът пуска вот по 10-15 въпроса – на национално, кантонално и общинско ниво. Когато националният парламент приеме закон, той не влиза в сила 6 месеца, за да може, който иска да събере подписка за “референдум - вето”. Ако например “Възраждане” събираше своята подписка в Швейцария, щяха да са нужни само 50 хиляди подписа и референдумът задължително щеше да се състои. Това би приличало повече на Атина.
Древна Атина е била съвсем малка в сравнение с днешните държави, общо гражданите с право на глас са били около 40-50 хиляди. От тях едва 3-4 хиляди са излизали да гласуват. Как обаче да събереш на един баир 6 милиона? Тогава може би лотария? Пак не. Да, избраните чрез лотария политици ще са по-скромни от днешните, но днес характерът им не е толкова важен. Важното е чии интереси представляват и на кого служат. Ако имахме мажоритарен вот, както поиска народът, те щяха да служат на своя избирател. Сега служат на олигархията. Имаме представителна демокрация, но тя представлява едва 1-2 на сто от българите.
Както знаем, “демокрация” означава “власт на народа”. Но много политолози ще възразят, че това е остаряло разбиране.
Модерната демокрация е въплътена в модерните институции, които простият народ не е в състояние да разбере, така че те му се импортират отвън. Затова никакви референдуми, никакви мажоритарни избори. Затова е и “сглобката”, която безкрайно изненада поне милион избиратели. Може да не го разбирате, но то е за ваше добро.
Обикновено тези политолози са я бивши аспиранти, я доценти по научен комунизъм, които с лекота се прехвърлиха към школата на италианския фашизъм. Тъй като съм повече или по-малко американски възпитаник, аз все пак вярвам, че и днес демокрацията би трябвало власт на народа.
Не трябва да гледаме на демокрацията като на заковано държавно устройство,
а като на променливо качество на политическия процес, в който се борят 2 начала – олигархичният интерес и натиска надолу волята на населението, а населението прокарва нагоре претенциите си. Колкото успее да ги прокара, толкова е и демокрацията.
Ето например в момента американската демокрация е в криза, тъй като “дълбоката държава” има надмощие над избирателя. Но аз вярвам, че другото начало пак ще надделее. САЩ и в миналото са имали подобни кризи, но са се възстановявали. Това е нещо като борбата между ин и ян, която се води с променлив успех, подобно на кривата на осцилоскоп.
У нас осцилоскопът на демокрацията засега не скача нагоре-надолу, а показва трайна низходяща права, която сочи към една много по-недемократична конституция. Това е така, защото “институциите” ни се спускат отвън, а олигархията им прави своя си тунинг. Но кой води международната политика на демократичните държави? Изключително и само техният елит. Този, който натиска надолу.
Борците за демокрация нито пътуват в чуждестранни командировки, нито раздават грантове. Затова, като изпълняваме съветите отвън, ние всъщност внасяме антидемокрация. Затова мисионерите на цивилизацията обикновено казват: “Не ни гледайте какво правим, правете каквото ви казваме”.