Как за 400-те шева на Дебора насилникът бе пуснат, а за 4 удара над чужденец биячът отиде в ареста
“Леката телесна повреда” извади на показ тежки зависимости и лоши практики в многократно преправяния “на коляно” Наказателен кодекс
“400-те удара” е знаменателен филм на режисьора Франсоа Трюфо. Той бележи началото на френската Нова вълна в киното.
Изразът faire les 400 coups означава “да си на границата на моралните норми” и се отнася към безобразия и хулиганство. Свързва се с обсадата на Монтобан от Луи XIII през 1621 година, който
нарежда по града да се изстрелят 400 снаряда, за да ужаси жителите му
400-те шева по тялото на 18-годишната Дебора от Стара Загора не бяха достатъчни да впечатлят нито медицинския експерт, определил раните като “лека телесна повреда”, нито прокурора и съдийския състав, снел мярката за неотклонение от садистичния извършител.
Но наглата безнаказаност жегна хиляди български граждани, които излязоха на протест в много наши и европейски градове срещу безогледното потъпкване на моралните норми и безобразията в съдебната ни система.
Медиите щедро отразиха гражданското недоволство. В някои сайтове се появиха неудобни въпроси защо местните органи на МВР, следствие, прокуратура и т.н. са
замитали фрапиращи факти
под дебелата сянка на окървавеното макетно ножче.
Кметът на града обяви мерки срещу фирми, заведения и клубове, наели криминално проявени охранители.
След ескалацията на обществения гняв заместник окръжният прокурор подаде оставка. Последва освобождаване на лекаря, дал неглижиращата експертиза.
Дори българските депутати прекъснаха свещената си отпуска, за да приемат по-строги поправки в закона за домашното насилие и НК.
Единствено докладващата по делото съдия Гьонева, която заради “незабавното” съдебно производство незабавно освободи задържания извършител, не си посипа главата с пепел.
Както сама се изрази в опит за оправдателна пледоария пред журналисти: “Ние незабавно се произнасяме. Ние разбираме също чисто човешката реакция, не сме роботи, а хора”.
Може би като изучавала римско право, съдия Гьонева прави алюзия с крилатата латинска фраза: Homo sum, humani nihil a me alienum puto (Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо).
А ние, хората, често се поддаваме на изкушения и понякога на зависимости. Ако съдиите по случая в Стара Загора бяха роботи, може би щяха да проявят грижа както за съсипания живот на Дебора, така и за живота на множеството други жертви.
Защото
ненаказаното зло ескалира и десетки млади жени в България всеки месец стават жертви на насилие
За разлика от решението на Старозагорския съд, съдът в Поморие не се поколеба да остави в ареста спасителя, нанесъл лека телесна повреда на френски гражданин. Може да са само четири, а не 400 удара, но се излагаме пред чужденците! Още повече когато заради негативните доклади за съдебната ни система не ни допускат в Шенгенското пространство на ЕС.
Очаквам Съюзът на съдиите в България отново да изрази позиция и да обясни защо за бит на плажа мъж един съд налага незабавно задържане, а за бито, клано, драно и изтезавано момиче друг съд незабавно освобождава извършителя? Нещо джендърско ми намирисва в тази работа и се надявам Коцето от “Възраждане” да я разнищи.
“Леката телесна повреда” извади на показ тежки зависимости и лоши практики в многократно преправяния “на коляно” Наказателен кодекс, чийто кърпеж започна от 10.11.1989 г. и няма изглед да приключи.
Обратите в политическата рулетка и разпределението на икономическите интереси подтикват законотворците
да оставят в законите вратички”, че ако се окажат подсъдими, да се измъкнат
Тъй като започнах с цитат, потърсих подходящ за финално обобщение. Възнамерявах да представя, както е възприето за коректно, и гледната точка на насилника. Открих я възпята в хита “Предупреждение” на Милко Калайджиев:
Но ти, ако изневериш,
ще те убия,
ще се затрия,
но вечно с мен
любов ще бъдеш ти.
Дано сега обществото ни да започне да възвръща способността си да реагира на потъпкването на моралните норми и очаквам нещо наистина да се промени.