Дали Джон Малкович ще промени в София презрението към българите в пиесата на Бърнард Шоу

02.08.2023 06:52 Виктория Костова
Джон Малкович
Джордж Бърнард Шоу

Нощ. Женска спалня в България в малък град близо до Драгоманския проход. Късен ноември през 1885 г. През отворения прозорец с малък балкон вляво се вижда старопланински връх, покрит с осветен от звездите сняг. Интериорът на стаята не прилича на нищо, което може да се види в Европа.

Така драматургът Бърнард Шоу описва мястото на действието в романа си “Оръжията и човекът”. Сюжетът се развива в България, като по-голямата част от героите са българи. В основата на историята е битката при Сливница по време на Сръбско-българската война през 1885 г. Само че Шоу описва българите по не особено ласкателен начин - хора, които се къпят веднъж в живота и не четат.

Интересно дали така ще ги представи и световноизвестният американски актьор, режисьор и продуцент Джон Малкович, който ще постави спектакъла на сцената на Народния театър “Иван Вазов”.

Около година след първата си среща с българската публика той ще гостува отново у нас, този път, за да работи с българските актьори. Само че спектакълът ще се играе чак през 2025 година. След поредица от разговори между Малкович и директора на театъра Васил Василев двамата успяват да договорят поставянето на тази пиеса у нас. Предварителните срещи на Малкович с трупата на Народния театър ще се проведат през новия сезон, а

репетициите ще започнат през

септември догодина

Все пак не е ясно защо Малкович избира точно тази пиеса да поставя на родната ни сцена, тъй като няма друг голям писател, който да е осмял българите така, както го прави Бърнард Шоу в “Оръжията и човекът”. Той ни описва като елементарни, глупави и скарани с хигиената туземци някъде на Балканите.

Пиесата се играе за първи път в Лондон на 21 април 1894 г., когато в публиката е и другият голям ирландски и британски драматург, писател и поет - Оскар Уайлд. В лондонската преса пише, че Шоу сам се хвалел с автентичността на творбата си: “Създава впечатление, че действително съм бил в България”, а всъщност той никога не е идвал у нас. 

След лондонската премиера пиесата се играе с успех и на много световни сцени, особено в Германия и Австрия. Българските студенти там протестират срещу тенденциозното омаскаряване на родината и сънародниците им и освиркват постановките на пиесата. А Бърнард Шоу отговаря с типичния си хаплив език: “Когато българските студенти с искрената ми приятелска помощ развият чувство за хумор, няма да има повече проблеми.”

През 1976 г. пиесата се играе с огромен успех на сцената на Виенския английски театър. През 2006 г. Виена отбелязва 150-годишнината на Шоу със същата пиеса. През 2010 г. през целия юли тя се играе на сцената на Шекспировия театър в Ню Джърси, САЩ.

Действието в пиесата се развива по време на Сръбско-българската война от 1885 г. Швейцарският капитан Блънчли е доброволец в сръбската армия. Отрядът му е атакуван от български войници, той бяга и се спасява в един дом, където, представете си, живее годеницата на капитан Саранов, герой от битката при Сливница. Кратък откъс от диалог между героите показва как Шоу описва българите:

Петкоф: Полагам усилия. Погрижих се да разберат, че имаме библиотека.

Катерина: Ама не си им казал за електрическия звънец, нали?

Петкоф: Какво е това електрически звънец?

Катерина: Докосваш едно копче, то звъни и Никола се появява.

Петкоф: Че що да не го извикаш?

Катерина: Цивилизованите хора не крещят, когато искат да извикат слугата си. Научих го, докато те нямаше.

“Оръжието и човекът” е получавала различни оценки през годините. Някои казват, че това е най-комерсиалната творба на Шоу.

През 1958 г. по екраните на Западна Германия излиза военната комедия “Оръжието и мъжът” - филмова адаптация на пиесата на Шоу. Във филма се разказва как швейцарският капитан Блунтшли (Ото Вилхелм Фишер) се сражава като доброволец на страната на сърбите. Когато отрядът му е атакуван от няколко български войници, капитанът разбира, че е снабден с грешни муниции за оръдието, и бяга. Бягството му го отвежда в спалнята на годеницата на врага му, командира на българския отряд. В ролята на дъщерята Райна се снима българката Люба Величкова. Филмът се радва на огромен зрителски успех, има и близо десет награди и номинации. Включително и номинации за “Оскар” за най-добър чуждестранен филм през 1959 г. и за “Златна палма” за най-добър филм от международния кинофестивал в Кан през същата година.

До 2018 година пиесата на Шоу

не беше преведена на български език

Излезе на пазара под логото на Университетското издателство “Св. Климент Охридски” в обем от 136 страници.

Джон Малкович гостува на сцената на Народния театър през февруари заедно с една от най-популярните литовски актриси –  Ингеборга Дапкунайте. Двамата представиха спектакъла  “В самотата на памуковите полета” на режисьора Тимофей Кулябин. Впрочем Кулябин отново ще гостува в България, за да се срещне предварително с актьори от Народния театър. Той ще поставя спектакъл на   Голяма сцена, а текстът вече е избран. Премиерата и на неговото представление ще бъде през следващия театрален сезон 2024/2025.

Други от От страната и света

Визите за САЩ, дерогация за “Лукойл” и участие в строителството в Газа вкараха България в Съвета за мир

След отказа на Румен Радев премиерът Росен Желязков подписа с Доналд Тръмп Ще иска одобрение и от парламента България стана една от 22-те страни, които учредиха в четвъртък Съвета за мир на

БСП пропука коалицията на скенерите, изборите може по старите правила (Обзор)

Социалисти гласуваха "по съвест", кворумът провали кодекса ГЕРБ се връща на позицията, че е най-добре машини плюс хартия и да не се експериментира с избирателните списъци “Гласуване по съвест” за

До неделя "Кроношпан"спира линията за ПДЧ във Велико Търново

Заводът на "Кроношпан" във Велико Търново започна ефективното спиране на линията за производство на плочи от дървесни частици (ПДЧ), което ще приключи в неделя, 25 януари 2026 г

10 минути полицаите гонили грабителите на инкасото, единият прескочил дига на река (Обзор)

Видели ги от навес 10 минути полицаите от Ихтиман са гонили грабителите на инкасо автомобила, преди да ги заловят. Единият дори прескочил дига на река

Ива Митева: Сканиращи устройства няма никъде в Европа, като изключим Русия

„Виждам опорочаване на вота, безсилие и манипулации. Когато въвеждаш нова технология, трябва да направиш най-малкото едно сравнително проучване. Сканиращи устройства няма никъде в Европа

>