Възможен провал на бюджет 2023 по две линии - мерките срещу сивата икономика и твърде оптимистичната прогноза на МФ за растежа
Външнополитическите приоритети ще са лепилото за сглобката в управлението, смята икономистът
Двете линии, по които Бюджет 2023 може да се провали, са мерките срещу сивата икономика и несбъдването на оптимистичната прогноза на Министерството на финансите за икономическия растеж. Това мнение изрази пред БНР Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Финансовият министър вижда големия шанс за 3% дефицит в преборване на сивата икономика. Това бяха мерките, срещу които другият партньор в некоалицията се обяви "против", поясни Николов за заседанието на комисията по бюджет и финанси, на което Асен Василев оттегли подкрепата си за бюджета.
"Не става дума толкова за новите разходи - за тях беше ясно, че ще се случат, а по-скоро за промените в приходните мерки. Това успя да разгневи финансовия министър", заяви Николов. Той предположи, че действията на ГЕРБ може да са били и с цел "да пробва здравината на сглобката – доколко могат да бутнат обратно". Според него реакцията на Василев е била доста остра и има "в неговата глава има червени линии, които не бива да бъдат преминавани".
Имаме груби оценки за сивата икономика, но нямаме реалистична оценка за нейния размер. Някои твъдрят за 15%, други за 25%, отбеляза анализаторът.
Дори НАП да тръгне много бързо да гони бизнесите, които не плащат по банков път или не издават касови бележки, не е ясно дали в следващите няколко месеца ще успеем да преборим този огромен сив сектор, коментира още икономистът. Той изрази съмнение, че може да се постигне "този огромен ефект".
Експертът вижда другия голям риск за бюджета в заложения икономически растеж. По думите му прогнозата на финансовото ведомство изглежда пресилена.
Инфлацията или ще се успокои до управляеми равнища, или ще отиде до равнища на хиперинфлация. По всичко личи, че сме в първия сценарий - няма индикации, че инфлацията е изпусната, посочи още Адриан Николов. По думите му средносрочно обаче тя ще остане висока.
За приемането на Хърватия част от страните в еврозоната бяха изключени от критериите за инфлация. Възможно е и за България да се случи нещо такова, не изключва Адриан Николов.
"Има поле за движение в рамките на тези критерии. Щом го получиха хърватите, стига България да има стабилно управление, което не се е разпаднало в този период, има поле за такива събития."
Ако влезем в Шенген, това би било добър знак и еврозоната да се случи. Именно външнополитическите приоритети ще са "лепилото, което ще задържи сглобката заедно", смята Адриан Николов.