Президентът дава бавни и предпазливи заявки за политически проект
"Темата с националния празник, поднесена заедно с конституционните промени, крие много пластове и точки на обсъждане. По темата нямаше дебат, тя беше представена като едно от предложенията за промени в Конституцията.
Датата 24 май обединява повечето българи, тя е вълнуващ празник, не казионен. Този ден не е обърнат само към миналото, а и към бъднините ни. Това са важни достойнства, но те бяха обезценени от поднасянето им заедно с един политически въпрос".
Това каза пред БНР Боряна Димитрова от социологическата агенция "Алфа Рисърч".
Социоложката подчерта, че националният празник е част от идентичността на един народ, затова не може да се сменя често, защото това поставя въпроси и за неговата собствена идентичност. "Така поднесен, няма да осъществи целта - да има по-скоро обединение, отколкото разединение. Дебатът за националния празник трябва да бъде разделен от разговорите за конституционни промени". Димитрова изрази съмнение дали промените в Конституцията ще гарантират реализиране на целите - по-висока справедливост за българските граждани, премахване на на феодализацията по места от различни структури на съдебна власт, прокуратурата. "Остават съмнения, че се правят бързи конюнктурни промени, обратното на това, което е било досега. Рязката промяна в една или в друга посока, за да се избегне една констатирана слабост, не сме сигурни дали ще гарантира качество и справедливост, която хората биха желали".
По думите ѝ обтегнатите отношения между премиера Николай Денков и президента Румен Радев са израз на конкуренция между алтернативни и различни политически проекти. "Вижда се все по-отчетливото позициониране на президента в определено поле. Бавни и предпазливи заявки за политически проект".
Във връзка с предстоящите местни избори Димитрова очерта силни конкурентни битки и напрегната кампания. "Ще видим дали управляващата коалиция ще издържи на бурята на електоралните сътресения".
За това - накъде се движи "Възраждане", тя цитира социологията, според която партията запазва устойчивия си резултат - около 12-13%, т.е. няма индикации за натрупване на сериозен електорален ръст. "Стават по-шумни, по-интензивни като говорене и позиции, но това не увеличава броя на хората, които гласуват за партията. Те стават по-сплотени, по-радикални, по-себеизявяващи се. Българинът не обича крайните, радикалните, напоените с омраза говор и позиции", коментира в заключение социоложката.