В Кремъл вече е не Путин - царят, а “колективен Путин”
Руският президент се страхува от своите елити толкова, колкото и те от него
“Навечерието на пълномащабната война на Русия срещу Украйна на 21 февруари 2022 г. бе незабравим политически спектакъл. Тогава президентът Владимир Путин председателстваше Съвета за национална сигурност на Русия, който бе предаван на живо по телевизиите, и поиска от членовете на съвета да заявят дали подкрепят Москва да признае независимостта на сепаратистките републики в Донбас. Режисираното събитие остави впечатлението за един
самотен луд цар, който игнорира висшите си съветници
Те се страхуват от него и същевременно отчаяно се опитват да му угодят. Той ги унижава само заради удоволствието от това.” Това пише политологът Иван Кръстев в статия за “Файненшъл таймс”.
Той обръща внимание на реакцията на Кремъл към неотдавнашния бунт на шефа на наемниците “Вагнер” Евгений Пригожин.
“Не Путин, а “колективният Путин” (мистична фигура, която включва и диктатора на Беларус Александър Лукашенко) реши изхода от кризата. Индивидуалният Путин бе раздразнен и унизен от предателството на “Вагнер” и излезе по телевизията, заплашвайки “да бъде суров”. Но
“колективният Путин” стигна до извода, че ще е по-разумно да се преговаря
с бунтовниците и да се намери стратегия за изход. Сега знаем, че Путин се е срещнал с Пригожин и други командири на “Вагнер” на 29 юни”. А за човек, обсебен от предателството и измяната, това бе горчиво хапче за преглъщане”, пише политологът.
Според Иван Кръстев, на първо място, са се променили отношенията между Путин и руския елит. Сега той се страхува от тях не по-малко, отколкото те от него. Той се страхува не толкова от техния глас, колкото от тяхното напускане, а
много от най-близките му сътрудници лично го обвиняват
за сегашното състояние на ситуацията. Именно решението на Путин да инструментализира конкуренцията между “Вагнер” и Министерството на отбраната в крайна сметка доведе до похода на “Вагнер” към Москва, отбелязва Кръстев за “Файненшъл таймс”. И допълва, че бунтът на Пригожин разкри основното противоречие на кадровата политика на Путин.
“За да спечели войната, Путин се нуждае от амбициозни, безмилостни лидери като шефа на “Вагнер”. За да осигури властта си и да гарантира единството на елита обаче, той трябва да разчита на нехаризматични фигури като министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов.
Страхът от “ефекта “Жуков”
- появата на популярен генерал като Георгий Жуков, съветския пълководец, превзел нацистки Берлин, обяснява защо Пригожин трябваше да си тръгне.
Обществеността би могла да възприеме такава фигура като алтернатива на Путин”, обръща внимание политологът.
Според него всички преврати започват с конспирация, а неуспешните завършват с параноя. Затова е логично да очакваме драматични промени по върховете в Кремъл. Кръстев обаче предупреждава, че тези очаквания може да се окажат погрешни - ако чистките на по-ниските нива в службите за сигурност са неизбежни, не е ясно дали Кремъл ще рискува с промени на по-високо ниво.
“През първата година на войната в Украйна промените по върховете на йерархията в Москва бяха поразително ограничени. И докато войните обикновено довеждат на власт амбициозни и често безмилостни лидери, които са се доказали в борбата, от февруари 2022 г. насам в йерархията на Путин са се издигнали само две групи -
синовете на старите приятели на Путин и неговите адютанти
Накратко - тези, за които се смята, че са лоялни и които лидерът познава лично”, пише още Иван Кръстев. Сега, след бунта на “Вагнер”, Путин е изправен пред сложен избор. Той едва ли може да отхвърли военното ръководство на Русия, без да признае, че Пригожин е бил прав. Но руският президент едва ли може да спечели войната с това ръководство. Въстанието на “Вагнер” укрепи “колективния Путин”.
Различното възприемане на бунта в Русия и извън нея хвърля светлина върху непредвидените му последици. Докато повечето руснаци бяха ужасени от перспективата за гражданска война и рейтингът на Пригожин се срина, новият консенсус на Запад е, че
всяка смяна на властта в Русия е възможност,
доколкото всеки лидер, различен от Путин - независимо от политическите му възгледи, - ще има по-голяма вероятност да спре войната.
Би било пожелателно мислене да разглеждаме похода на Пригожин към Москва като предвестник на края на режима на Путин. Също така би било грешка да се пренебрегне неговото значение. Това, което той сигнализира, е прехвърлянето на властта от царя Путин към “колективния Путин”, обощава политологът Иван Кръстев.