Зеленски, моралът и Правителството на България
Правилната покана за членство в НАТО е безусловната и непосредствената, а не “когато му дойде времето”
С визитата на Зеленски нашето правителство върна България върху моралната карта на Европа и стана Правителство с главно П. С тази визита се освободихме от една мрачна тягост, че сме безсилни срещу помагачите у нас на Путин — новия Хитлер.
Президентът Зеленски, когото националната неволя превърна в “Защитника - обединител на Европа”, стана и морален стожер за свободния свят.
На Украйна ние даваме само оръжие и желязо да защитава Европа, а
тя дава и децата си в тази война
Зеленски се нагърбва да използва днес нашето оръжие, за да не се налага да го използваме утре ние. Ами да му дадем и още, ние сме в колективния отбранителен протокол на НАТО, от който своим сигурност и ползи, а Украйна засега не е.
Учредителите на Атлантическия клуб на България са първите политици в Свободния Запад, обявили се още през 1990 г. за разширяването на НАТО на Изток. Клубът е публично ангажиран през тези 33 г. с всяко от разширенията на НАТО, вече с 14 нови държави. Дългът ни зове да инвестираме този опит в отношенията на НАТО с Украйна. Ето какво казва този опит.
Правилната покана към Украйна за членство в НАТО е безусловната и непосредствената, ефективна още от юли 2023 г., а не от “когато му дойде времето”.
Всяко отлагане на членството до “спиране на войната и умиротворяване” ще стимулира Русия да не спира войната и да спъва мира, както и ще затормози евентуалните преговори за този мир.
Веднага успокояваме
притеснените! Моменталното членство на Украйна в НАТО не е задължително да разпростира автоматично чадъра на НАТО над всички украински територии, а само над тези, които Зеленски контролира.
Въпросът за Крим (и другите окупирани територии) ще се третира като замразен конфликт, чието решаване ще е много по-безболезнено и ефективно, ако Украйна преговаря от позицията на член на НАТО.
Подобни геополитически прецеденти има бол: с приемането в ЕС на Кипър през 2004 г. още преди обединението на държавата (което и до днес не се е случило) или приемането на Германия в НАТО, което през 1955 не включваше нито ГДР, нито Западен Берлин. Дания също членува в ЕС само с част от територията си. А Южна Корея се развива напред с ясното съзнание, че обединението със Севера предстои, но неизвестно кога. А Молдова и Грузия членуват в ООН и другаде, въпреки че не контролират окупираните от същата Русия територии.
Бих призовал българското правителство да сподели пред Вилнюския Съмит на НАТО, че “политиката на отворените врати” е чист мираж, колкото и да са отворени тези врати, ако те са на друга планета. (Спирането на войната в Украйна и умиротворяването са засега на друга планета!)
В резюме ще осъвременя мотото на Атлантическия клуб от 90те и ще кажа:
Ukraine in NATO. Now!
На английски не звучи много възпитано, но истината не е длъжна да бъде възпитана.
И да завършим с Левски, чийто портрет виси и в офисите на хора, наричащи битката за свобода “войнолюбство”. Левски не е казал “Преклонена глава сабя не я сече”, а е казал, че като освободи България, ще отиде да освобождава други народи. Но тези други народи не са на други планети, а са нападнатите ни комшии редом до нас…
*P.S. И за да намалим рисковете за бъдещ конфликт, трябва безотлагателно да си върнем суверенитета върху московския анклав Камчия у нас.