Гешев, още с права на прокурор, пита във фейсбук: А мога ли да арестувам политици? (Обзор)
- Настоява да гласуват оставката му
- ВСС: Както за всички, така и за него срокът е един месец
Девет дни след като поиска да напусне съдебната система, Иван Гешев призова Прокурорската колегия да гласува оставката му, а не само да я приема за сведение. Кадровиците му отговориха, че следващата седмица ще я включат в дневния ред на Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) и имат месец да се произнесат за освобождаването му. Такъв бил редът за всеки магистрат.
Гешев депозира молбата си за напускане на 19 юни -четири дни след като президентът Румен Радев подписа указа за освобождаването му. Бившият главен прокурор първо пожела да бъде възстановен като прокурор във Върховната касационна прокуратура, но после размисли и поиска да напусне изобщо системата. Решението му дойде ден след като правосъдният министър Атанас Славов обяви, че според него Гешев не бива да бъде връщан като редови прокурор, защото е махнат от върха на държавното обвинение заради уронване престижа на съдебната власт.
Тогава Прокурорската колегия прие оставката за сведение. Сега обаче се оказа, че не било така.
“Прокурорската колегия никога не е обсъждала и приемала за сведение оставката на Иван Гешев”, заяви Огнян Дамянов в сряда по време на заседанието.
“Както за Гешев, така и за всички останали прокурори и следователи срокът за произнасяне е месец и до момента колегията е процедирала така. За да подаде оставка някой, той трябва да има качеството на магистрат, трябва да има акт на колегията, който да е влязъл в сила и да не е обжалван или да е потвърден, след което да е встъпил, което се установява с акт за встъпване”, разясни Дамянов.
От думите му излиза, че колегията може би смята, че Гешев освен като главен прокурор е махнат и като магистрат. Как точно е напуснал съдебната система, има значение при обезщетението, което се полага. Както е известно,
когато си тръгват по
свое желание или
при пенсиониране,
магистратите вземат
20 заплати накуп
Те обаче не се изплащат при дисциплинарно освобождаване.
Как ще се развие казусът, предстои да стане ясно в следващия месец.
Във фейсбук Гешев пък попита: “И ако все още съм прокурор с пълни права - дали мога да арестувам някого, например някого от разследваните в момента политици”.
Според него указът на президента не го освобождавал от длъжността прокурор, тъй като актът бил от “изключителната компетентност само и единствено на Прокурорската колегия на ВСС, а не на пленума”.
Затова пред нея той изразил “писмено желанието си да напусна съдебната система след 30 години работа в нея”.
“Девет дни по-късно по незнайни причини няма произнасяне по същество относно заявлението ми. Липсата на адекватна реакция е белег за непрофесионално отношение и дори - за недостатъчна компетентност”, е заключението на бившия главен прокурор.
В официалното си писмо до колегията той посочва, че Конституционният съд приемал в решенията си, че подаването на оставка е субективно право на магистрат с едностранно волеизявление да прекрати правоотношението си, като упражняването му зависи единствено от неговата свободна воля и не е необходимо да се мотивира.
“Основният закон не предвижда каквото и да е временно или постоянно, частично или пълно ограничаване на правото на подаване на оставка и не го поставя в зависимост от никакви условия или от упражняване на други правомощия от ВСС”, казва още Гешев.
На заседанието в сряда
колегията отказа да
освободи Ясен Тодоров
като зам.-шеф на националното следствие, защото то трябвало да бъде направено от главния прокурор, а не от директора на службата. По времето, когато поиска от кадровиците да освободят Тодоров, Борислав Сарафов не беше станал още изпълняващ длъжността главен прокурор. Той го направи на 14 май, а официалната причина, която посочи - медийните изяви на Тодоров във връзка с атентата срещу Гешев.
По закон обаче следствието се води на пряко подчинение на главния прокурор и само той може да прави кадрови предложения, обясниха кадровиците. А към датата 14 май главен прокурор е бил Гешев.