В Русия няма не само власт, но и опозиция
Докато метежниците навлизаха в Московска област, многобройните “книжни революционери", разпилени по щедрата Европа, призоваха не към бунт срещу властта, а към... “запасяване с пуканки за предстоящото зрелище”.
Самотното изключение беше Ходорковски, който навърши 60 и е в достатъчно добра форма, за да се кандидатира за ръководен пост след падането на Путин.
Единствената реална опозиция в изнасилваната от върхушката огромна страна се оказаха широките народни маси, които се радваха на злополучния превратаджия като деца на сладолед. А Путин, уж Главнокомандващ и “гарант на стабилността”, обърна гръб и остави Москва без бой. Противно на Зеленски в трудна ситуация, той поиска “транспорт за бягство, а не оръжия”! Така той изгуби лицето си, достойнството си, а заедно с тях и последните капки политически потенциал.
Обкръжението му, включително конкурентът Патрушев - баща, министър Шойгу, шефът на Генералния щаб Герасимов и всички от “масовия хор за политически песни “Единна Русия”, се изпокриха тихомълком, единствено вечно опияненият Медведев и непохватният генерал Суровикин заявиха ясно подкрепата си за президента.
“Приятелските държави” Китай, Индия и Иран,
наблюдаваха мълчаливо и хладно
властовата пародия в Русия, само Ердоган, “гърмян заек”, прояви известна адекватност.
Липсата на държавност, военната несъстоятелност на РФ и мукавеният диктатор оставиха властта да се търкаля по улицата и до днес. Сега единственият въпрос е КОЙ ще се наведе в близките месец-два, за да я вземе.
Едно е сигурно. Няма да е Пригожин, който буквално я държа в ръцете си тридесетина часа, преди да я пусне уплашен.
Това са накратко резултатите от първия епизод на делегитимизацията и демонтажа на путинския режим, на който станахме свидетели “на живо”, заедно с изумената планета Земя.
След като се отърси от страха, Путин, чрез говорителя си - Песков, обеща за 26 юни “обръщение на президента, което ще предопредели съдбата на Русия за десетилетия". Успоредно с Путин, в същия час, трябваше да говори и неговият ангел-спасител Лукашенко.
Някои очакваха едва ли не обявяването на сливането на двете държави, кадрови промени на върха на съюзната държава, или дори вести с ядрена мощ.
Путин обаче подмени в последния миг гръмко обещаваното обръщение с кратко и безсъдържателно изказване, в което благодари на “Партията и народа” (няма шега, така го каза!) за оказаната твърда подкрепа и поиска реално обезглавената “Вагнер” да се влее в армията.
А Лукашенко изобщо не се появи и прехвърли обръщението си за другия ден.
Защо? Какво се случва? Няма как да знаем. Но мога да предположа, че тук някъде, в лятната мараня, започва ВТОРОТО ДЕЙСТВИЕ на руските юнски събития, което ще проследим в близките дни.
И оттук ще тръгне разплитането на кълбото. Защото в последните дни Путин не преставаше да нарича вагнеровци предатели, а официални източници дадоха да се разбере, че
делото за метеж срещу “втория голям губещ"
и доскорошен собственик на “първата армия в Русия” - Пригожин, изобщо не е спряно.
Остава въпросът - как точно ще свърши нерешителният метежник. Малцина вярват, че той има потенциал да избегне безславния си финал.
Старите марионетни кукли се превърнаха в парцалени пародии само за малко повече от 24 часа.
В близките дни ще изплуват нови (Дюмин, губернатор на Тула...) или нови-стари лица (Патрушев-младши, ген. Суровикин...), на които сценаристите от специалните служби и конкуриращите се групировки в Москва ще заложат, за да продължат играта.
(От фейсбук)