Образованието, което уж расте, а май се смалява
Ако ни се струват пренебрежимо малко 27 училища, в които всички са с двойки на матурата по български език, това е пренебрежение към децата ни
Разбира се, че си правя препратка към разказа, който трябваше да преразказват (нарочно тавтологизирам) седмокласниците на своите изпити. Разказът е “Ева, която расте и се смалява”. Спазени са условията текстът да е непознат и от непознат автор. Тоест автор извън учебната програма.
Иначе Иванка Могилска си е познат автор за четящата аудитория. Автор на шест книги, издадени от “Жанет 45”, което гарантира качеството на издаваната от това издателство българска литература с особена грижа към младите автори, преодолели
нафталинената казионна класика
Дотук с преразказването, защото то е доста труден жанр, както виждате - подхлъзването по повторенията е неизбежно за седмокласник и съответно в нормалния средностатистически ред на нещата. Нещата на образователната система имам предвид. Ако трябва да ползвам нафталинената класика, първото, което ми идва наум, е “Разровиш ли го, ще мирише и ще горчи като отрова”, не че не бих могла да се изразя в стилистиката на съвремието с едно
“Sorry, пийпъли”
на така модерния англо-български диалект, битуващ широко сред децата ни. И толериран в околната им среда - от семейството през улицата до училището.
Да, до Училището с главна буква, защото е институция, не Трето весело конкретно. И не, не ми е весело. В 27 (словом двайсет и седем) български училища всички (подчертавам ВСИЧКИ) са с двойки на задължителната матура по български език и литература през май 2023 г. Направих си труда да проверя колко училища останаха работещи, тоест учещи децата ни, защото това им е работата, тъй като аз си върша моята съвестно. Броят им е 950 (словом деветстотин и петдесет), включая професионалните гимназии, средните училища, спортните и духовните такива.
Веднага ще опонират някои от вас: “Ееее, само 27 от тях е пренебрежимо малко!”. Непренебрежимо е пренебрежението, с което се отнасяме към образованието на децата си. Не мислите така? Ваша воля. И мое право да мисля, че поредните матури са поредната катастрофа.
И съм абсолютно съгласна със становището на ИПИ (Институт за пазарна икономика), че (цит.) “това е системен проблем и говори за провала на държавата да осигури каквото и да било качество за образованието на децата в тези училища”. Само ще допълня - и във всички останали.
Защото 1/3 от завършващите средното си образование в съответните учебни заведения, са с успех под и “среден 3”. Спомняте ли си какво е под среден 3? Ами... двойка, цафка, в най-добрия случай три на релси. Прекрасно, не мислите ли? Или изобщо не мислите? Това е фундаментът на проблема, затова така го съградих пространно.
Седмокласниците пишат преразказ на непознат текст. Текстът е със заложена психологическа предпоставка, никой писател не реди просто ей тъй безсмислени думи (поне така е редно).
Децата трябва да схванат за какво иде реч. ЗАД сюжетната линия Ева се събужда, усеща се голяма и лека, после се сеща, че учителят по рисуване ѝ е направил забележка за картината и тя се усеща смалена (Ева, не картината), закусва и се чуди, че майка ѝ не забелязва какво се случва с тялото на дъщерята и в училище също не забелязват, и Алек от съседния клас не забелязва, само препарираната сова в кабинета по биология
проговаря и успокоява,
че всички в училището са така, но никой не си признава, а големите са забравили, че като малки са се чувствали така. И Ева се успокоява. Това е преразказ, който ви представям по бързата процедура, защото можете да си прочетете текста - качен е немедлено в интернет. И това е преразказ, на който с чиста съвест бих писала двойка. Знам, че елементите на разсъждения не влизат в задълженията на ученика, но задължително влизат в задълженията на учителя.
Иванка Могилска си е свършила работата - разказът е с дълбок общочовешки морал за това как настроенията, ситуациите и чувствата ни ни променят в собствените ни очи незабележимо за външния свят, но това са уроците, които трябва да научим - да се подкрепяме, да си помагаме, да се противопоставяме на страха и колебанията си.
За мен има едно прекрасно попадение, цит. “Обикновено хората
виждат каквото им се иска. Или каквото им покажеш.”
Та явно министерството, руо-тата, училищните ръководства и колективи виждат каквото им се иска. На когото каквото се иска. А резултатите от тяхната работа, от която зависи бъдещето на децата ни, показват... “Доста небрежно е преподавано”... А дано се сетите от чий роман и на кого са тези думи. Нафталинената класика винаги има адекватното приложение.
И ще го повтарям: в българските училища трябва усилено да се изучава български език! Защото когато една учителка се изцепи, че в конкретното училище децата усилено учат математика, за какво им е български, на мен ми причернява, честно.
Щото на български се произнасят поне цифрите и числата, за условните задачи да не говорим, нали? И Училището е БЪЛГАРСКО. И няма да ви кажа “Аз излазям!”, просто образователната ни система моментално да влиза в час!