Неделен разговор с дъщеря ми
Калина ми се обади от гръцкото село, където е за три дни с Орлин и Ида.
- Тате, обаждам ти се просто така, много е хубаво и искам да го споделя. Неделна тишина и спокойствие. Само от църквата се чува неделната проповед на дякона.
Мирише на жасмин и на други пролетни цветя. От фурната се долавя и миризмата на сутрешни банички със сирене.
На кръстовищата на улицата спокойно са се проснали улични кучета. Морето е гладко като езеро. На детската площадка футболните топки очакват нови игри...
Обикновено село, а всичко е много уредено. Много цивилизовано живеят гърците, тате... Ти как си?
- Аз ли? Тази сутрин се събудих и не мога да си намеря единия чехъл. Никъде го няма. Реших да проверя под леглото. Слязох на долния етаж и взех бастуна. Бръкнах под леглото, но излезе само боклук. С помощта на бастуна пак слязох на долния етаж да взема метла и лопатка. Пометох и си оправих леглото. Чехълът се оказа в леглото ми. Легнал съм си с него…
- Тук при нас всичко е объркано, тате, не е само с чехлите…