Ради Найденов - втори век служител на Външно министерство
Школуван в мисиите в Берн, Виена и Берлин, стана служебен министър през 2017 г.
Номинираният за външен министър Ради Найденов е познато лице в българската дипломация. През 2017 г. той пое поста на служебен външен министър от дотогавашния титуляр Даниел Митов с думите: От 1992 г. до днес - аз съм вече втори век служител на Министерството на външните работи.
Освен специфичен немски хумор Ради Найденов има характеристиките на професионалист, който се смята за вътрешен на затворената дипломатическа система и като че ли се чувства съвсем адекватно "на черния мрамор" в Министерството на външните работи. Познава добре и механизмите, и хората, заети с тази специфична материя. Наясно е и с парадната фасада, и с кухнята на ведомството, което вече е управлявал като служебен министър.
В самата дипломатическа служба, където чувствителността към всеки нов министър винаги прави впечатление, приемат Ради Найденов спокойно. Хората, които го познават още от времето на първите му стъпки в дипломацията, твърдят, че е фин и дискретен човек, който знае как да се държи във всяка ситуация.
Никога не е бил подозиран в афинитет към интригантство - нещо, което в това министерство обикновено върви с препоръките към трудовата характеристика, а някои иначе брилянтни дипломати дори са го превърнали в изкуство.
И макар да изглежда като човек, който се скъпи да пръска разточителна чаровност, Найденов е харесван от колегите си. Когато демонстрира чувството си за хумор, това обикновено е грижливо премерено, позволява си самоирония и много държи на тактичността.
Обича изящните неща
и се слави като
много добър шофьор.
Предимно на немски автомобили, разбира се. Думата, която най-точно му приляга според всички, е акуратност.
Затова и когато стана служебен външен министър "24 часа" публикува негов портрет, който бе озаглавен "Ради Найденов - акуратният шеф на дипломацията".
Школовката му се дължи както на поредицата му дипломатически мандати в посолствата ни в Швейцария, Австрия и Германия, така и на шанса му да бъде доверено лице на Симеон Сакскобургготски във времето, в което царят изпълняваше ролята на министър-председател.
Когато през 2002 г. пое поста началник на премиерския кабинет, медиите определиха Ради Найденов като антипод на предшественика му Стоян Ганев. Коментарите бяха, че за разлика от Ганев той повече работи и по-малко говори. Освен това предпочита да стои в сянката на шефа си, а не пред прожекторите на общественото внимание.И нещо много важно - не кадрува и не се бърка в управлението.
Още
по-рано Ради Найденов
бе зам.-министър на отбраната,
но бе относително неизвестен, а и никога не се е славил като част от кръга на т.нар. царедворци, затова излизането му на сцената в ролята на дясна ръка на Симеон Сакскобургготски бе изненада и за тогавашния кръг от приближени на царя.
След като приключи мандата си като служебен министър на външните работи в правителството, назначено от президента Румен Радев, Найденов замина на посланически мандат в Швейцария, където е и до днес.