Магърдич Халваджан: Вече съм обезверен, мога да спра бизнеса
"Трябва да си дадеш зор, за да промениш нещо. Повечето хора не искат да си дават зор. Това е усилие, което трябва да положиш - за свободата, за демокрацията, за това всичко да е подредено – се воюва. Когато ти нямаш това желание – то няма как да се случи", каза в предаването "Карай направо" по Нова тв продуцентът Магърдич Халваджиян.
"Нямам намерение на агитирам никого. Не го правя от много време. Станал съм доста пасивен в това отношение", каза още той.
"Не искам да си късам нервите с глупости. На 54 години искам да си гледам семейството, внуците, бизнесът ми да върви. Вярно, че ако държавата не върви – то и бизнесите няма да вървят. Това е вярно. Но аз, ако трябва, и бизнеса си ще спра, и ще си гледам семейството и децата. Нямам нерви", каза още той.
Според него всичко което е било актуално преди 20 години и актуално и днес. "Може би и след 20 години, нищо не се променя", каза още той.
По думите му той не е уморен, а обезкуражен. "Има смисъл да се бориш, когато виждаш, че борбата ти, думите ти, това, което казваш – увеличава масата, която започва да вярва в една кауза и която е готова да тръгне с теб.
Аз имам чувството, че на хората им е все едно. Това е гигантски проблем. Гражданското общество не се вълнува, или ако се вълнува – се вълнува вкъщи. Не се вълнува така, както би трябвало, за да промени живота си. Има някакъв генетичен проблем, според мен. Защо ние не сме бесни, когато ни крадат?", попита продуцентът.
Халваджиян беше категоричен, че проблемът за състоянието на държавата не е на политиците, а в българите.
"Политиците правят това, което ние им позволяваме да правят. Това е навсякъде по света. Гражданските общества в развитите държави с големи, стари демокрации – тъй като са наистина граждански общества, политиците не си позволяват да правят тези неща, които нашите си позволяват. Или ако си го позволяват, то е в малки размери. Защото все пак има гражданско общество, има страх.
Нашите политици виждат, че никой не контролира тези процеси, виждат, че на нас не ни пука – и когато на нас не ни пука, има една българска поговорка "Не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава", казва още той.