Данните от службите са като топъл хляб. Остареят ли, отиват за кокошките
Кръгът “Монтерей” нямаше мощ, влиянието му е мит, казва в интервю за "24 часа" ген.-лейт. Румен Миланов, бивш шеф на НСБОП, НСО и БОРКОР
Това е част от очерк за бившите шефове на българските спецслужби. Идеята се роди след поредните смени на мъжете, които знаят най-важните тайни на държавата. В предишните материали ви представихме 6-имата разузнавачи №1 – дипломация, политика и 10-годишна присъда за Киров, за интимните тайни на политиците заровени дълбоко от генералите в НСО и Калин Георгиев, според когото държавата е мащеха за бившите офицери.
- Ген. Миланов, как продължава живота ви след напускането на високите постове в службите за сигурност?
- Работя на висока позиция в “Геотехмин”, съветник по сигурността съм. Собственикът ми е приятел от казармата. Предпочитам приятелството пред работодателството. Облагодетелстван съм, защото намирам професионална и социална изява. Освен във фирмата преподавам и в университета. Станах доцент още през 2001 г., когато бях директор на НСБОП. Четях лекции в УАСГ, работех там на втори трудов договор с разрешение от министър Петканов. Когато напуснах службите, започнах да работя и в катедра “Пътища и транспортни съоръжения” в университета. След това се отвори място за професор. Нямах предварителни нагласи, но се възползвах от шанса. От тази гледна точка съм от облагодетелстваната страна. Но много колеги нямат този шанс.
Това е големият въпрос. Какво правим с бившите полицейски служители? Къде отиват? Кой се грижи за тях? Хвърляме ли ги на улицата? У тях има информация. Тя може ли да се ползва? Това са принципни въпроси, които държавата пренебрегва. От друга страна, цялата тази работа е занаят, както и журналистиката. Занаятчиите трябва да се ценят.
- Няма бивш офицер от ръководните длъжности, който да е останал без работа след това.
- Така е. Но аз говоря за цялата пирамида. Безспорно върхът намира реализация заради натрупания професионален и социален потенциал.
- Мит или реалност е, че бившите шефове от службите са кукловодите в обществото, които дърпат конците на политиката и бизнеса?
- Мит. Да, имат информация, знаят много неща, но чак толкова... Един такъв мит е кръгът “Монтерей”. Аз също ходя там. Никой нищо тайно не говори. Това е публично място. Сигурно някой от бившите разузнавачи ползва връзките си за отделни случаи. Но кръгът “Монтерей” нямаше мощ - нито информационна, нито финансова. Пазенето на данни за агентура може би някъде оказва влияние. Информацията, която са имали, е остаряла. Тя е като топлия хляб - като остарее, трябва да го дадеш на кокошките. Знаем за някого нещо и какво от това? Минало е толкова време. Имат място, имат опит тези хора, работили са, знаят какво представлява айсбергът под водата. Това е плюс. Но да считаме, че могат да обърнат “Титаник” в обратна посока, за да не се удари, е малко вероятно.
- Към коя от службите, които сте ръководили, имате най-голям сантимент?
- Всички. В КАТ съм работил 20 г. След това в жандармерията. Тя беше армейска структура и трябваше да стане полицейска, когато аз я ръководих. Получи се и изпитвам гордост от това. НСБОП беше много интересна служба. Беше великолепна машина. И защото стана такава, някои се постараха да не е толкова успешна. И тук спирам да говоря... В НСО също оставих част от себе си. Не успяхме да развием докрай т. нар. БОРКОР. Той се вля в КПКОНПИ сега, но философията беше съвсем друга. По същество спазвахме препоръките на германския съветник Ролф Шлотерер. Идеята беше да започне превенция към корупцията от нормативната уредба, от практиките, да работят няколко ведомства по дадена тема. Подход, който не успяхме да доразвием. Нашият, може би звучи грубо, но е малко ведомствен феодализъм. Проблемът е между ведомствата. Работят си вътре, държат си информацията. А тя не е на ведомството, а на държавата. По наркотиците например заедно трябва да работят ГДБОП, полицията, митницата, ДАНС, разузнавателните служби, данъчната администрация. Някой трябва да координира действията им. Такъв център формално се създаде. Великобритания го плати. Работи няколко месеца и спря.
- Защо се върнахте на държавна служба 2 г. след като се пенсионирахте от НСО?
- Последната ми държавна служба беше в Министерския съвет като секретар на съвета по сигурността. Покани ме Бойко Борисов, когато стана премиер. Бях резервиран, но се върнах в името на идеите. Там работих близо 3 г. като съветник по национална сигурност, секретар на съвета по сигурността и в БОРКОР. Плюс беше, че ръководих и екипа, който създаде стратегията за национална сигурност. Там имаше интересни професионални моменти. Идеята беше тя да е малко дефанзивна. Да може да изградим нашите структури и служби да работят по съвсем нов начин. Когато я направихме, един от вариантите представихме на сайта на МС. Видяха я от британското посолство и започнаха да ни задават въпроси съвсем добронамерено, за да коригират своята стратегия за национална сигурност. Поканиха ни във Великобритания. Там ни заведоха в техния съвет за национална сигурност. Впечатли ме техният отдел за разузнаване, който е създаден през 1936 г. и обобщава разузнавателната информация на всички служби, която докладват на премиера в 3 страници. Те си позволяват да направят синтез на цялата информация, да я систематизират, защото премиерът не може да чете цял доклад.
- Доста хора са минали като съветници и секретари по сигурността в правителството, след като са напуснали службите за сигурност. Общувате ли с тях?
- Да. По ред на номерата - Иво Цанев, след него Митьо Пенков, Боян Чуков, Петко Сертов, след него бях аз, след това Кирчо Киров, Цветлин Йовчев. Може да сме имали различни позиции, но сме мислили в една посока за държавата. Сега виждам, че министър-председателят Стефан Янев проведе съвет по сигурността и постави въпроса, че няма секретар. Да не говорим за структура за анализ и оценка. И тук стои голям въпрос на управлението. Вижте как се разви нашият модел и какви са управленските проблеми. Бяхме много централизирани до 10 ноември 1989 г. Започнахме да разглобяваме този модел. А координацията? Тя не е шапка, но е фактор, който да сработва машината, да има общи цели и механизми. Например имаме две разузнавателни служби. Имат ли общи цели, кой ги координира, как става това?
- Всяка нова власт иска да овладее службите. И сега бяха сменени хората от върховете им. Защо?
- Ако разглеждаме тази смяна сама по себе си, тя е неправилна. Но ако е част от процес, може да е правилна. Висшите длъжности са ветровити места. Това е разбираемо. Трябва да има система за заместването на хората, които си отиват. Сбъркахме с конкурсното начало, което взехме от Великобритания. С испанския модел пак сбъркахме. За да си регионален директор, задължително трябва да си бил зам.регионален, да си работил минимум 2 г. и да си изкарал курс за обучение за регионален директор. И чакаш. Т.е. има резервна скамейка на ръководни кадри. А ние нямаме модел на управление на ръководни кадри, нямаме резервна скамейка. Изпускаме ценни хора. Идват тези на власт, слагат си техните. Само Симеон Сакскобургготски задържа синьо-червеното махало. Въпросът е и доколко искат да бъдат овладени службите - дали 5 или 50 % например. Но не може службата да работи само за едно управление. Ако искаме да сме сериозна държава, трябва да си подредим нещата, за да има резултат след 5-6 години.
- Голямо ли е изкушението да се ползва секретна информация, придобита по време на службата?
- Въпрос на личния морал на всеки човек. Аз например мълча. Изразявам позиции, но принципни.
- Къде един висш ръководител на служба се чувства най-удобно и на място в живота - преподавател, бизнесмен, мениджър?
- От бивши служители кой знае какви бизнесмени не става. Не защото бизнесът е лош. Но там трябва да имаш друга адаптация, друг усет и да извървиш стълбичката от нулата. Управителят на “Геотехмин” Цоло Вутов тръгва от нулата. Аз например не мога да се сравнявам с него като усещане за бизнес. Защото той си е извървял своя път, аз моя в службите - минал съм през всички стъпала. Преподавателската дейност е полезна, в корпорациите също - за да държат на реда. Дипломатическите постове също са хубаво нещо, но там се иска предварителна подготовка и нещо много важно - добро познаване на езици. Защото, ако тук допреди 30 г. можеше да бъдеш посланик с преводач, сегашният свят без английски е абсурд.
- Търсят ли ви за съвети от служби, които сте ръководили?
- Най-много от НСО. Тук имам доста опит и знания. От МВР не са ме търсили, включително от Академията. А е добре да предам опита си. Има различни полицейски модели, а това също е наука. Минал съм през академии в Москва, Вашингтон и Лондон и познавам системите им за сигурност.