За Македония "с дух и истина"
От 5 юли 1925 г. българите от Македония смятат православния празник „Свети Дух“ или Духовден за Ден на Македония. Това е обявено два дни по-рано на заглавната страница на вестник „Независима Македония“. До 1934 г., преди кръгът „Звено“ да дойде на власт и страната ни да поеме курс на обвързване с Франция и Англия, както и с техния стратегически съюзник на Балканите, Сърбия, Денят на Македония се чества в цяла България от българите, прокудени от родните си места от държави, в които впоследствие десетилетия наред е престъпление да се наричаш българин.
От гледна точка на Православието всички вярващи сме народ Божий. За Бога няма значение дали си елин или юдеин, или скит, както пише апостолът в посланието си. Важното е да се следват Божиите заповеди – обичай Бога и обичай ближния, защото в него е образът Божий. Любовта към Бога в Три Лица, Третото от Които е Светия Дух, е любов към истината, защото от Него е и заповедта: „Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина“ (Йоан 4:24).
Щом сме православни християни, не можем да се покланяме на Бога-Свети Дух с лъжа, с която някой иска да замени българската история, свързана с Македония. Покланяйки се на Бога с измамата, родена в сатанински свърталища и подменяща нашата история, ние хулим Светия Дух, а хулата срещу Светия Дух е смъртен грях!
От нашата страна се иска да извърши смъртен грях, уж че това е гаранция за мира на Балканите!
Неотдавна Българската Църква беше подложена на необикновен рекет, в който беше въвлечена и част от нашата интелигенция – да признаем създадената в Белград през 1962 г., тоест под диктовка и закрила от югославските спецслужби, „македонска църква“, пък тя от своя страна щяла да признае БПЦ за Църква-Майка! Хора с образование, научни трудове и професури допускат това за нещо нормално –майчинството да се договаря? То съществува или не съществува.
Преди време гражданин на днешната Северна Македония се гневеше, че съм го нарекъл българин! Това било голяма обида. Защо да е обида? – го питам. Аз самият съм българин и смятам това за нещо хубаво. Като те наричам българин, разделям с тебе своята история, своята любов към родината, смятам те за достоен човек, а основание за това е, че твоите предци са се смятали за българи.
Човекът не беше подготвен за това и не можа да отговори.
Не държа да се смяташ за българин, продължих тогава. Смятай се за какъвто искаш. Наистина ще е обида да ти кажа, че не си достоен да се наречеш българин и аз, поради човешка немощ, вече си го мисля.
Бъди какъвто искаш да си, но не посягай на моята история! Не посягай на моето историческо наследство, в което не са важни военните победи, а това че сме споделили вярата си в Единия Бог със своите събратя славяни, както Христос каза на апостолите: Даром получихте, даром давайте (Матей 10:8)!
Довчерашните предатели, съдействали за изтребването и трагичните съдби на стотици хиляди българи, неотрекли се от корена си, предателите на народа си, агенти на същите служби ще лъжат до последно, защото ги е страх да видят престъпленията си огласени.
Трябва обаче да е ясно и друго – „няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае“ (Матей 10:26). Ако днес се съгласим с лъжата или ако някой опиващ се от властта си политик си позволи от името на всички българи да предаде нашата история, той ще бъде изобличен още приживе и ще влезе във вечната смърт като хулител на Светия Дух, но ще пострадат и всички, които са си замълчали. И те и потомците им.
Бог да пази България! Амин.