Кремен Георгиев: Предизвикателствата пред енергетика се нуждаят от силна и разумна политическа воля
Нека проблемите в нашия отрасъл да се решават трезво. По германски, казва председателят на Асоциацията на топлофикационните дружества в България
- Отразява ли се политическото напрежение на работата на топлофикациите и българската енергетика?
.- За момента не. Топлофикациите са нормални търговски дружества, които достават топлинни услуги на своите клиенти. Те не се интересуват от политика. В кръга на шегата може да се каже, че парното и топлата вода са важни и за левите, и за десните избиратели. Разбира се, има по-гласовити политици, които понякога, увлечени от популизма, се опитват да изкарат дивиденти , като предричат ценови шокове и каталиклизми през новия отоплителен сезон.
- Възможни ли са такива ценови апокалипсиси?
- Не смятам. Въпреки че очаквам някакво повишение, което е пряко следствие на поскъпването на природния газ на световните пазари и на скока на въглеродните емисии, които енергийните дружества трябва да плащат. Скокът наистина е колосален и неминуемо би трябвало да се отрази по-някакъв начин на цената.
Да повторя за пореден път, цените на топлоенергията у нас се определят от независимия регулатор КЕВР, а той в своята политика следва не само търговска , но и социална логика. Това е органът, който намира баланса между това една топлофикация да продължи да същестува в новата икономическа реалност и това за потребителите да има достъпни и приемливи цени. Не искам да съм на мястото на КЕВР, тяхната роля е много важна, хем да определят цени, които да са приемливи за клиентите на парното, хем да запазят възможността топлофикациите чисто икономически да са жизненоспособни и да оцелеят.
- Върху целата енергетиката дава ли отражение политическата надпревара , която тече вече няколко месеца?
- Не съм експерт по политология, а енергетик-практик. Бизнесът в България ,а и по-света, иска най-много две неща - предвидимост и стабилност. Българската енергетика е изправена пред изключителни предизвикателства и за тяхното преодоляване ще бъде нужна силна политическа воля, и ако щете - дори нещо като национален консенсус.
- Какво искате да кажете?
- Няма разумен човек, който да не приветства стремежа на Европа за осъществяване на целите на Зелената сделка, но смятам ,че и не бива да има български гражданин, независимо дали е политик или не, който да не си дава сметка ,че за постигането на нисковъглеродна икономика, на България ще са необходими наистина титанични усилия и инвестиции. Радват ме всички планове за въвеждането на водорода като основно гориво, но за момента това е една доста хипотетична възможност, която не е проверена на практика. Самите представители на научната общост в Европа са разделени по въпроса, дали на водорода може да бъде гледано като на тази енергийна панацея ,която всички чакаме. Силно се надявам това да е така.
- Тогава какво трябва да се предприеме като практични стъпки?
- Възможностите не са много. Практически са две. Газификация на топлоцентралите на въглища и използването на повече биомаса в горивния микс. Това пак са процеси, свързани с големи инвестиции. Радващо е ,че някои от топлоцентралите сами, още преди да започне работа по Зеления пакт, започнаха плавен преход към синьо гориво.
- А прочутата биомаса?
- Това е най-достъпното и лесно за внедряване гориво в страна като България, която все още е известна със своето земеделие. Биомасата всъщност са остатъците от селскостопанското производство, които остават от царевичните ниви след обработката на слънчогледово семе, или просто баналната слама. Ако искаме, може да я оставяме да гние по полето, ако искаме, може да я изпозваме като гориво. У нас биомаса има много и то на много добри цени, за мен ще е буквално кощунство или прахосничество, ако тя не се използва.
- Няма ли шанс за въглищага?
- Много сложен въпрос. Българските въглища не са най-качествените в света. Даже между енергетиците има един лаф за тях: „от кал ток правим“. Но благодарение на тях бе изградена голяма част от българската икономика. Между другото знаете ли къде е най-голямата открита мина за въгледобив в Европа? Вижда се с просто око дори от Космоса, заедно с Египетските пирамидите и Великата китайска стена.
- Къде, в Русия, Украйна?
- Ами не. В зелената и екологична Германия, казва се „Хамбах“ и е нещо потресаващо по размери. Ако съберем всички български мини, те могат да се поберат сигурно в най-малко кьоше на „Хамбах“. Там осем на брой, огромни багери с височина 85 метра продължават да копаят лигнитни въглища. В момента е достигнато ниво от 500 метра под морското равнище. Като я наричат някои това е най-дълбоката и голяма „дупка“ в Европа. И то не някъде из Източна Европа или бившия СССР , а там в центъра на континента, не далеч от френско-германската граница.
- Защо ни разказвате за тази мина?
- Ами защото ,както се казва ,че щом водеща и велика икономическа сила като Германия ще си взема едно дълго сбогом с въглищата и е построила тази грандиозна мина, нека и ние не претупваме на бързо нещата. Нека подходим с мисъл и разум. Да действаме трезво. По германски.
Има райони у нас, където преходът към зелена икономика може да бъде осъществен по-бързо и безболезнено, но има и места, които ще изискват много труд и проявата на голяма, силна и разумна политическа воля. Лозунгите са лесно нещо, трудното идва, когато трябда да се решават реалните проблеми.