ГЕРБ няма да падне под 700 хиляди гласа, Трифонов няма да достигне 1 милион (Обзор)
Тръгне ли Радев да прави партия - приключва
Ако последва трети вот, партиите ще платят висока цена, нямат такъв ход
Мерило за успешната работа на служебния кабинет е никой да не усети, че управлява
Ако Радев искаше ревизия на Борисов, щеше да я направи през изработен от него коалиционен кабинет
Къде са посланията на партиите към средната класа?
Мълчанието на Слави досега му печелеше подкрепа, но в бъдеще може да се обърне срещу него
На 11 юли ГЕРБ пак ще е първа, но на символична дистанция от втория
Нелепо е да се твърди, че Слави Трифонов е популист - той е цар! Но по-малък от Симеон Втори и Борисов
Слави не гарантира нищо на хората. Просто им е омръзнало и искат да опитат
Клуб “24 часа” организира дебат със социолога Андрей Райчев и политолозите доц. д-р Стойчо Стойчев и Лидия Даскалова за сценариите за изхода от предстоящия на 11 юли вот и правителството след него.
- Какъв знак дава президентът Радев със състава на служебното правителство и какво да очакваме от него?
Андрей Райчев: Това правителство беше плод на битка между президента и премиера. Борисов не искаше да се състои през август 2020-а, избра да изкара мандата и стана чак сега, на 12 май 2021 г. Но на изборите на 4 април видяхме същото съотношение като преди 9 месеца: 30 “за” правителството и 60 “против”.
Стойчо Стойчев: През лятото се търсеха предсрочни избори, за да се капитализира анти-ГЕРБ вълната. Ако на 4 април резултатът от вота наистина беше 60% “против” правителството “Борисов 3” и 30% “за”, сега щяхме да имаме кабинет, който да управлява. Но политическите лидери предпочетоха нови избори. Не знам кой какви съветници и астролози слуша, но към най-големия спекулант на тези избори “Има такъв народ” може да има както прилив от допълнителни 150 хил. гласа на новия юлски вот, така и отлив на тези 150 хил. гласа. Освен това в българската политика сме свикнали да мислим през личности и лидери. И
изведнъж хората
получават не
Слави Трифонов,
а Тошко Йорданов Това е подмяна, която няма да остане безнаказана.
Лидия Даскалова: По конституция служебният кабинет действително е с неограничени пълномощия, но според мен онова, което Радев няма да направи, е да се захване с ревизии и фундаментални промени. Това би му изиграло лоша шега на президентските избори. В момента Радев се ползва с голяма обществена подкрепа - 57%, и едва ли ще рискува да я загуби. Единственото, с което може да си навлече негативи, е служебното правителство да сбърка в нещо. Не съм сигурна обаче, че той искаше служебно правителство, по-скоро се надяваше да се сформира кабинет.
Очакванията към служебния е да се ангажира и да проведе честни избори с активно участие на хората, за да бъде произведен кабинет. Защото, ако и следващият парламент не излъчи правителство, ще последва сериозна политическа, конституционна, а вероятно и институционална криза. Сега трябва да се търсят баланс и спокойствие. Даже се чу, че мерило за успешната работа на служебния кабинет е никой да не усети, че управлява.
А. Р.: Действат два различни фактора. Видимият е, че от утре българите ще знаят, че на власт не е Борисов, а Радев. Дотук противниците на Борисов печелят вота на онези няколкостотин хиляди души конформистки вот, които гласуват за властта изобщо, независимо кой е на власт. Невидимата част е, че това служебно правителство ще смени областните управители и шефовете на РПУ-та.
- За два месеца?
А. Р.: За три дни. И целта е намаляването на купения вот, който е причината трите нови партии да искат следващи избори. Как действат тези фактори, ще разберем по разликата между ГЕРБ през април и ГЕРБ през юли. Ако е 10, 20, 30 хиляди надолу - не играят, ако е 200 хиляди - сработили са.
- Очаквате ли “Има такъв народ” и БСП, които не излъчиха правителство, да бъдат наказани от избирателите си на 11 юли? Защото, когато претендираш за властта и представяш програма с приоритетите си за политики, трябва да представиш и лицата, които ще ги осъществяват. Това обаче не се случи.
А. Р.: Протестърите смятат, че ще вземат цялата власт. Бяха четири вида - Корнелия Нинова и червените, Христо Иванов и сините, десни в лицето на “отровното трио” и леви в лицето на Мая Манолова. Още тогава на площада бяха несъединими, затова се и разделиха. Ако не го бяха направили, отдавна да са бутнали “Борисов 3”.
Съединиха се само в едно - нови избори. Смятат, че сегашните са фалшиви. Колко са прави, ще разберем от броенето на 11 юли.
- Но обикновеният човек, който не е професионалист като всички вас, си казва: “Не сформираха кабинет, а само се караха за пари и привилегии в парламента, за кого да гласувам тогава?”. Ако и следващият парламент е като 45-ия, логиката не е ли отказ от вот или подкрепа за някоя от партиите на статуквото?
- Възпроизведе ли се втори път парламент като разпуснатия сега, да кажат нови избори - втори такъв ход те нямат. Ще има рухване на политическата система. Или избирателите няма да гласуват, или ще има бунтове.
- Активността на 11 юли може да е по-ниска, предупредиха ваши колеги. По-висока означава и по-младите да отидат пак до урните, но те са по-мобилни и непостоянни за вот. Кое би ги накарало да повторят вота си?
А. Р.: Ще припомня първите избори, които Борисов спечели. Тогава, за да прецакат царя, червените разделиха изборите на две парчета - първо европейски, след месец парламентарни. На евроизборите НДСВ успя да прескочи, а Борисов получи колкото БСП. На парламентарните избори Бойко ги смаза, но атмосферата тогава беше вече друга. Въпросът е: атмосферата сега друга ли е? Ако е като тази, която комисията на Мая Манолова произвежда, това предполага радикален изход.
С. С.: Има две заблуди. Първата е, че твърде много гледаме към “Има такъв народ” и го поставяме в центъра на всичко. Но реално там като основен противник на Борисов и на стауквото е Радев. Не Нинова, не Трифонов, не Йорданов, не Иванов, а Радев използва трибуната на президентството, за да говори, че всичко е корумпирано, много се краде, а изборите са тотално подменени. Не казва обаче “Аз съм по-добър”, а “Трябва да махнем тези, защото са зле”. В този смисъл смятам, че отиваме на предсрочни избори, защото Радев не пое инициативата да изработи правителство в рамките на този парламент. Ако той наистина искаше ревизия, щеше да я направи през изработен от него коалиционен кабинет със законодателна програма, с която можеше да притиска прокуратурата да сътрудничи. Служебното правителство обаче не може да притиска главния прокурор Иван Гешев да образува дела по подобни казуси за обществени поръчки и договори за концесии, а само да ги констатира. И дали Борисов, или някое предишно управление ще носи отговорност, казва прокуратурата, а не служебният кабинет?
- Намеквате ли, че нито президентът, нито “Има такъв народ” са очаквали такъв резултат от изборите?
С. С.: Изненада не толкова резултатът на “Има такъв народ”, колкото лошият резултат на БСП. Нагласата бе “Има такъв народ” да е трета сила и сякаш нещата щяха да се получат с третия мандат. Но БСП тотално се спихна, а избирателите на Слави, “Изправи се! Мутри вън!”, дори на “Демократична България” изобщо нямаха идея какво се случва.
- Коя е другата заблуда?
С. С.: Според мен сравнението на Райчев с 2009 г. е неточно, защото евроизборите като по-особени не генерират интерес. Резултатите от тях са различни от тези на парламентарните избори. Докато сега ще имаме повторение на парламентарни избори.
- “Има такъв народ” ще стане ли първа сила?
С. С.: Робуват на заблудата, че в чужбина има 2 млн. гласа, които ще спечелят. И затова бе целият напън към промяна на изборното законодателство и разширяване на секциите в чужбина. Жертва на такива очаквания дълго време бяха и от “Демократична България”. Затова упорито настояваха за дистанционно гласуване - по интернет и пощата.
Реално обаче
вотът от чужбина
ще произведе
едни 10 мандата
в парламента, не повече. И на всичкото отгоре няма да ги получат само те, защото ДПС продължава да е ключов фактор в чужбинския вот.
И ако на 4 април свитото подаване на гласове от Турция беше заради тежката карантина и забраната да се откриват секции, през юли това ще отпадне.
Л. Д.: “Има такъв народ” определено беше сензацията на 4 април. Младите хора му се довериха, но ми се струва, че Слави Трифонов трябва да наруши мълчанието си и да прекрачи границите на социалните мрежи, където води дебата си.
Редно е и да се попитаме не за кого, а за какво гласуваме на 11 юли, а “Има такъв народ” да заяви плановете си за управление. Най-важното обаче е следващият парламент да произведе правителство. Ако партията на Слави Трифонов отново не го направи, предава електората си. А веднъж разсърден, избирателят трудно се обръща.
Политическа грешка е, че не го направиха сега. Истината е, че можеха , а не поискаха. И ако сега мълчанието на Слави му спечели подкрепа и позитив, продължи ли в бъдеще, може да се обърне срещу него.
Може да се окаже, че ГЕРБ има партньор в следващото НС в лицето на обединена патриотична формация, а “Има такъв народ” да загуби един от своите в лицето на “Изправи се! Мутри вън!”.
С. С.: Позицията “Народът срещу корумпираните управляващи елити” е ефективна за печелене на избори в цяла Европа. В тази позиция са и президентът Радев, и “Има такъв народ”, и “Демократична България”, и “Изправи се!Мутри вън!”. Спечели ли избори обаче, този популизъм трябва да се превърне в управленска стратегия. И тогава започват несгодите. Защото новият управляващ няма как да се оплаква от себе си.
А. Р.: В момента разказвате нелепата теза, че
Слави Трифонов
е най-големият
популист. Той е
третият цар!
Това ние го гледаме вече три пъти. Симеон какво беше? Идва и казва: червените са лоши, сините са лоши. Борисов какво беше? Абсолютно вторият цар! Тези са лоши, онези са лоши, аз! И 12 г. държи властта. Слави Трифонов е третият цар, но малко по-малък. И това изобщо не е нова ситуация за България.
От 2000 г. в България не се избира крило - нито ляво, нито дясно. Избира се обезателно център, обезателно вълшебник мъж, който ще прави чудеса. Със Симеон беше така, с Борисов беше така и със Слави е така.
С. С.: Разликата е, че Слави няма мнозинство в парламента.
А. Р.: Вълната е по-малка, защото Христо Иванов успя да възстанови някаква десница в страната. Дай боже ситуацията да се нормализира, но не вярвам.
- В едно изречение - кой ще спечели изборите на 11 юли?
Л. Д.: Вероятно първа сила ще остане ГЕРБ, но не мисля, че разликата с втория ще е голяма.
С. С.: Пропорционалната ни избирателна система произвежда фрагментирани парламенти с партии, които би трябвало да договарят коалиции. Но за 32 г. коалиция се превърна в мръсна дума, която свързваме с огромни кражби и задкулисни уговорки. Оттук нататък обаче ние сме осъдени да живеем в коалиционни управления. Плюс е, защото това значи възможност много хора да блокират решение, което би гарантирало спирането на безумията на един или друг управляващ.
А. Р.: Ще говоря с цифри: ГЕРБ има 800 хиляди гласа и спад от 200 хил. спрямо предишните 1 млн. гласа. Не ми се вярва обаче да спадне под 700 хил.
Трифонов има 580 хил. гласа, ако вдигне над 650 хил., ще имаме нова ситуация, защото победа на Трифонов над ГЕРБ би имала огромно значение. Гласовете за Трифонов обаче няма да стигнат 1 млн.
БСП традиционно си взимаше близо 1 млн. гласа, в много лоши варианти - 500-600 хил., сега не стигна 500 хил. Допускам, че може и да си върне подкрепата от половин милион.
300-400 хил. ще има Христо Иванов при 3 млн. българи пред урните. Почти съм сигурен, че с комисията си г-жа Манолова си гарантира влизането в следващ парламент. Протестърите може да стигнат до 120 хиляди, което обаче е малко, за да направят онова, което са намислили. Спадне ли обаче избирателната активност, тези цифри ще фалират.
- Трети вот ли прогнозирате?
А. Р.: Тръгнат ли на трети вот, ще им струва много. Защото на хората ще им писне. При всички случаи следващият парламент трябва да роди нещо. Не коалиция, а експертен кабинет като служебното правителство, но вече не на президента, а на парламента. За 1 година.
- Какви са сценариите за изхода от президентските избори? И къде в тях е ДПС, без чиито гласове досега не е бил избиран нито един президент?
А. Р.: Изключение е президентът Росен Плевнелиев.
С. С.: Ще проработи вариантът
онзи, който
състави
правителство,
да бъде наказан
някак си на
президентските
избори
Останат ли ГЕРБ в опозиция, ще имат по-добри шансове да спечелят президентския вот.
- Ако на президентския вот наесен се явят Георги Първанов, Лозан Панов, Петър Стоянов, Росен Плевнелиев, Румен Радев, на гласовете на кои партии би могъл да разчита всеки един от тях?
С. С.: Питахте за ДПС и ще ви кажа - подкрепата от тяхна страна за когото и да е от изброените от вас кандидати, ще зависи от това какво ще се запише в държавния бюджет. Защото в демокрацията, за да свършиш нещо, трябва да платиш за него. А ДПС обикновено си договарят приоритетите и ги финансират през държавния бюджет. Бюджетната процедура ще мине точно преди президентските избори и точно тогава ще се реши къде да я дадат.
Л. Д.: Малки са шансовете Румен Радев да не направи втори мандат. Хората гледат на него като на опозиция на ГЕРБ и вероятно той ще събере подкрепата на анти-ГЕРБ електората. Освен това БСП вече споменаха, че ще го подкрепят, така че вероятно той ще бъде преизбран. Печелившият вариант за ГЕРБ е да издигнат някого, който не е от техните партийни редици.
С. С.: Даниел Митов.
Л. Д. : Ще е против политическата същност на “Демократична България” да не подкрепят Радев. Не изключвам обща кандидатура на ГЕРБ и ВМРО.
С.С.: Неуспехът на ВМРО на 4 април бе, защото отсъстваше думата патриотичен. Съберат ли се под думата патриотичен в името, ще минат бариерата.
А. Р.: За да махнат Радев, трябва някой да го бие на втори тур. Кой може да го бие? Лява фигура тип Янаки Стоилов? Абсурд! А и БСП не може да не го подкрепи, иначе Корнелия Нинова ще загине. Радев не може да има лява алтернатива, защото от Радев наляво всичко ще гласува за него - това е!
Втори вариант - центристка фигура, Фандъкова. Гледахме битката ѝ в София с Манолова, която е по-лява от Радев. Фандъкова победи с малко - с 4 на сто. Тоест центрист не може да победи Радев, тъй като самият той е центрист.
Трети вариант - дясна фигура, тип Велислав Минеков или Христо Иванов. Само си представете Минеков срещу Радев - 20:80... Няма как да бъде победен, защото не успяха да му организират криза в ляво, а и дясното не е в състояние да го бие. Плюс това има 55% популярност, а това е с 25% повече от втория и с 30% повече от Борисов. Май по-скоро ще се редят на опашка кой да го подкрепи, отколкото кой да го събаря. А като видят ДПС, че не могат да го съборят, и те ще се опитат да го подкрепят.
С. С.: Едно е да гласуваш за добрия генерал, опълчил се на всички мутри, друго за президента, отговорен за управлението на страната 60 дни преди изборите.
- Къде ще отиде резервът от 200-300 хил. избиратели, предимно на БСП и ГЕРБ, които заради пандемията не стигнаха до урните?
С. С.: За мен винаги е било важно как гласуват платците на данъци. В тази група са трудово активни хора, които произвеждат брутния вътрешен продукт, 35-55-годишни, със стабилна работа, дългосрочни планове за живота си, с кредити за жилище в евро и с приходи в левове. За тях е важно да им се гарантира стабилност на курса лев-евро, да се отговори ще остане ли плоският данък, защото в момента си гледат децата и градят семействата си. В летните месеци такива като тях ходят по почивки особено след дългата карантина. Затова има риск да не са добре представени на 11 юли. Важно е и партиите да отправят ясни послания към тези хора. Те не се връзват на “Хубава си, моя горо”, “Я кажи ми, облаче ле бяло” и “Мутри вън!”, а на послания “Няма да ти пипаме данъците”, “Няма да съборим борда”, “Няма да доведем финансова криза”. Трябва да са сигурни, че ще могат да си изплатят кредитите, без да им отнемат жилището и да ги изхвърлят на улицата.
Към момента обаче само ГЕРБ комуникира на тази тема.
А. Р.: Питате ли защо противниците на ГЕРБ не се ангажират с въпроса с финансите? Защото ГЕРБ там успява. И дума не може да става, че държавата е финансово нестабилна. Не е вярно и че хората обедняха за 10 г. Борисов на власт, обратното - забогатяха. Има цяла серия успехи, за които ГЕРБ може да бъде посочен. Но че моралът на сегашната управляваща класа е под огромна въпросителна и българите смятат да ги разкарат тъкмо заради това, също е факт. И ако искат да участват в политическия ни живот, а те имат основание да го направят, ГЕРБ решително трябва да помислят по въпроса, а не да се защитават с “всичко е наред”. Защото съвсем не е наред!
- Какво гарантира на българина “Има такъв народ”?
А. Р.: Нищо. Просто на българина му е писнало и иска да опита.
С. С.: Въпросът е дали българите искат Слави, или Румен Радев. Защото Радев е факторът, а не Слави.
А. Р.: Хората харесват Радев като президент и на точно този пост като издигнат и подкрепен от червените, той успява да си изработи огромния рейтинг от 55% одобрение. Тръгне ли Радев да прави партия, приключва. Ще стане като с Желю Желев - когато престана да е президент, започна да партийства и свърши. В момента, в който Петър Стоянов - достоен, интересен, интелигентен човек, каза, че ще оглави СДС, не влезе в парламента. Първанов? След два блестящи мандата обяви, че ще направи партия, и умря. Българинът досега винаги е наказвал президентите, които тръгват да правят партии.
Андрей Райчев е едно от най известните лица на социологията и политическите анализи у нас. Преди 10 ноември е директор на Института за изследване на младежта.
Основател и директор на НЦИОМ през 1990 г., а година по-късно развива агенцията BBSS Gallup
Доц. Стойчо Стойчев е преподавател в катедра “Политология” на Софийския университет
lЛидия Даскалова е млад политолог и юрист. Занимава се с политиките в сферата на образованието. Тя е зам.-председател на Националното представителство на студентските съвети