Теодора Георгиева: Вече никой няма повод да се съмнява в реализацията на интерконектора с Гърция
IGB е нова входна точка за внос на LNG и природен газ в Европа от други континенти, ще промени значението на България на енергийната карта на региона
- Как напредва работата по интерконектора в условията на пандемия и какво предстои по изпълнението на IGB?
- Работата на терен тече активно от края на 2019 г. и към днешна дата можем да отчетем някои вече завършени дейности и сериозен напредък по реализацията на интерконектора. По-голямата част от изминалата година премина под знака на пандемията от COVID-19 и това оказа сериозно влияние – имаше забавяния спрямо предвидените темпове на строителство заради задължителната карантина за влизащите на територията на България, за заболели или контактни служители, затруднения при доставките на техника поради затворени национални граници, необходимост от цялостна реорганизация на процесите с цел опазване здравето и живота на всички ангажирани екипи.
До голяма степен тези фактори все още са на лице, но въпреки това напредъкът по изпълнението на проекта е видим. Всички тръби вече са произведени и доставени, готови сме с геодезическото заснемане и разчистване на трасето. Към края на април имаме 135 км заварен газопровод от общо 182 км. 80 км вече са положени в траншеята. По план след завършване на трасето ще бъде извършена рекултивация на площите, за да се погрижим за природата и да не оставяме траен ефект върху местната флора и фауна.
Екологичният аспект е особено важен за проектната компания, работим стриктно по ОВОС и съблюдаваме стандартите на международните финансови институции и добрите практики при реализирането на проекти от такъв мащаб. В момента ни предстои едно от най-големите предизвикателства по изпълнението на проекта - преминаването на газопровода под коритото на р. Марица и под язовир „Студен кладенец“.
След извършване на детайлно проучване и анализ на различни подходи, както и предвид извършената още през 2013 г. оценка на въздействието върху околната среда, е взето решение преминаването да се осъществи по метода на хоризонтално насоченото сондиране, което е сложно и предизвикателно от техническа гледна точка, но е много по-щадящо за околната среда. Очакваме тази дейност да започне през лятото, когато ни позволява решението по ОВОС. Всички дейности по изграждането на интерконектора следва да приключат до края на тази година в синхрон със споразумението за изменение на договора за строителство с изпълнителя.
- За важността на газопровода се говори отдавна, а очакваме строителството да бъде завършено в края на 2021 г. Какво забави началото на реалните дейности на терен?
- За мен 2015 г. беше решителният момент, в който работата по проекта сякаш се официализира и това се случи с приемането на окончателното инвестиционно решение за реализацията на IGB. Като че ли преди това на много хора и международни институции не им се вярваше, че подобен проект ще бъде реализиран у нас и той оставаше в съзнанието им като едно хубаво пожелание.
Вече шеста година ръководя проектната компания и от тази позиция мога да кажа, че от 2015 г. до момента екипът на ICGB се справи с много предизвикателства и трудности, за да можем днес да говорим за напредък на строителните дейности и да гледаме с реалистично очакване към отваряне на българския пазар към по-сигурни доставки на газ от нови източници.
Осигуряването на финансирането на проекта беше една от основните необходими предпоставки чуждестранните партньори на България да повярват в IGB и да има интерес от страна на компании, които да резервират капацитет още на първия пазарен тест. Това се оказа сериозно предизвикателство и отне не малко време, но с помощта на националните правителства на България и Гърция проектът се реализира чрез капитал от акционерите, държавна гаранция от страна на България, европейско финансиране по ОПИК и средства от Европейската енергийна програма за възстановяване.
Моделът на финансиране е определящ за IGB – заради използването на европейски средства и финансиране, гарантирано от българската държава, проектът подлежи на допълнителни процедури, повече изисквания и редовни одити, което ни различава от другите големи енергийни проекти в страната като Балкански поток и прави повечето сравнения неприложими.
Друга предпоставка за по-продължителния период на подготовка бяха процедурите за възлагане на обществени поръчки по ЗОП, които бяхме длъжни да проведем за избор на изпълнители на всички основни дейности. С оглед на пълната прозрачност при използването на публичен ресурс и европейски средства спазихме стриктно всички процедури, но за съжаление загубихме доста време поради редица неоснователни обжалвания. Пътят дотук несъмнено беше труден и все още предстоят предизвикателни задачи, но към днешна дата вярвам, че вече никой няма повод да се съмнява в реализацията на интерконектора с Гърция.
- От кои страни се предвижда внос на природен газ и какво можем да очакваме след завършването на LNG терминала при Александруполис?
- Капацитетът на IGB е 3 млрд. м3/год. с опцията да бъде увеличен до 5 млрд. м3/год. Смятам, че LNG терминалът при Александруполис, в който българската страна вече е акционер, ще ни даде възможност да достигнем пълния капацитет на газопровода, тъй като двата проекта имат отлична синергия. След реализацията на терминала в южната ни съседка ще имаме възможност да внасяме LNG и природен газ от страни като САЩ, Израел, Египет и още много други. Това е едно сериозно отваряне на България към нови пазари, което несъмнено ще промени позицията на страната на газовата карта на региона.
Доказателство за тези положителни очаквания е и фактът, че вече половината от капацитета на IGB е резервиран и сред компаниите, които са поели ангажимент, има нови за България търговци. Освен „Булгаргаз“ ЕАД, имаме подписани договори за запазване на капацитет от италианска компания, от Гърция и от Азербайджан, виждаме интерес и от САЩ. С пускането на IGB в експлоатация и с провеждането на втори пазарен тест съм убедена, че ще бъде запълнен целият капацитет на газопровода.
- Какви ползи чакаме от IGB в дългосрочен план? Диверсификацията ще се усети ли на практика от крайните потребители у нас?
- Несъмнено проектът ще окаже ефект върху пазара и ще подобри позициите на България – страната ни ще елиминира зависимостта от един-единствен източник на природен газ. Това ще даде сигурност на доставките и възможност за участие на повече играчи на нашия пазар, а повишената конкуренция неизменно води до по-добри ценови условия – нещо, което крайните потребители също ще оценят.
IGB се явява нова входна точка за внос на природен газ към Европа от други континенти, което прави проекта особено важен и за ЕС. Реализацията на интерконектора ще осигури на България свързаност с Южния газов коридор, който се превръща в един от основните източници за доставки на газ за ЕС. IGB е разработен така, че да има отлична свързаност и с други мащабни енергийни проекти като ТАП и ТАНАП, EastMed, LNG терминала в Александруполис и други планирани терминали и газопроводи.
- Европа вече говори за зелена енергия и водородът е сочен като енергийният източник на бъдещето. Къде е мястото на IGB в плановете за по-устойчива енергия в България?
- В личен план като човек, който работи в енергийния сектор от десетилетия, се вълнувам много от темата и смятам, че в ЕС и в България тепърва ще се водят сериозни разговори за това как водородът може да бъде интегриран плавно, оптимално и финансово ефективно в енергийния микс.
Съществуващата инфраструктура за пренос на природен газ може да има съществена роля в прехода към нисководородна и кръгова икономика. В тази връзка, в Плана за възстановяване и устойчивост на Република България е предвиден проект, който ще позволи Източномаришкият въглищен басейн да бъде свързан с IGB.
Природният газ се е доказал като ефективен и нискоемисионен източник на енергия и може да бъде отличен вариант за преходно гориво. Ако бъде приложен за въглищните топло-електрически централи, ще е едно изключително разумно и ефективно решение, което ще е и много по-щадящо за околната среда.