19 депутати от всички 2400 след 1990 г. - толкова с гласовете от чужбина
1 милион са сънародниците ни навън и трябва да има избирателен район “Чужбина”. Така в листите ще влязат известни имена
Вотът на българите в чужбина е обвит в митове и легенди, а истината за него е набутана под килима. Предстои 45-ото Народно събрание да върне старата норма за разкриване на изборни секции в чужбина, което означава разкриване на секции практически без ограничения. Затова е добре да припомним на гражданите, политиците и анализаторите български кои са митовете и кои – фактите.
Защото и днес можем да чуем по медиите как българските избиратели в чужбина били 2, че даже и 3 милиона.
Това, разбира се, са пълни глупости. Българските граждани в чужбина (не само избирателите) са не повече от 1,4 милиона. Това са хората, които имат ЕГН, постоянен адрес в страната и са записани в регистрите на ГРАО именно като български граждани.
От тези хора не повече от 1 милион са навършили 18 години, тоест те са български избиратели.
Запомнете това
число: не повече
от 1 милион са
българските
избиратели
в чужбина. Ако чуете нещо съществено различно от това, значи сте чули булшит. (Това е официален термин на Запад и означава глупости на търкалета).
Да видим сега
какъв е ефектът
от вота на
българите в
чужбина
Резултатът от един футболен мач се мери в голове, а не в ъглови удари. А резултатът от изборите се мери в брой спечелени депутатски мандати, а не в това кой и какви коалиции е направил след това. При местни избори се мери броят на кметовете и на общинските съветници. Така например партията ГЕРБ е участвала в 15 национални избори (5 парламентарни, 4 местни, 4 европейски и 2 президентски) и резултатът на тази партия е 13 победи, 1 равен мач и една загуба. И откъде е този равен мач? Ами от първите европейски избори през 2007 г., когато ГЕРБ и БСП спечелиха равен брой мандати, а именно по 5. ГЕРБ тук си приписват победа, защото имаха най-много гласове, но мачът всъщност беше равен.
И така, да видим как се е развивал вотът в чужбина след 1991 г. На 6 президентски избор този вот нямаше никакво значение. И с него, и без него избраните президенти щяха да са същите. Ефект точно нула. На европейски избори с гласовете от чужбина беше избран 1 депутат (Р. Кънев) през 2019 г. Така резултатът общо е малко над нулата, а именно 1,5%.
На 10 избори за обикновено народно събрание резултатът е 19 депутати от 2400, или 0,8%. Ефектът е съвсем близък до нулата. И кой ги спечели тези общо 19 депутати с гласовете от чужбина за 30 години и в 10 парламента? Ами, спечелиха ги:
- партията ДПС (15 мандата),
- партията ИТН (3 мандата)
- коалицията “Демократична България” (1 мандат).
Съответно загубиха ГЕРБ и БСП (по 6 мандата), “Атака” (3 мандата) и някои други, вече изчезнали партии. Справедливостта изисква да се отбележи, че до 2001 г. се гласуваше само на територията на посолства и консулства и оттам пристигаха напълно пренебрежимите няколко хиляди гласа. А сега пристигат до 180 хиляди.
И нека накрая кажем как се пресмята ефектът от вота в чужбина въз основа на данните, публикувани в изборния портал на ЦИК. Смята се така. Първо вземаме резултата на ЦИК, който е с отчитане на гласовете от чужбина. След това махаме гласовете от чужбина и пак смятаме.
Получената разлика в мандатите е приносът на гласовете от чужбина. Който, както и да го смятаме, е от порядъка на 1%.
За любителите на изборната математика ще напомним, че ефект от гласуването в чужбина има само ако профилът на вота в чужбина (като проценти) е съществено различен от този в страната. Ако двата профила са достатъчно близки, и всичките 1 милион български граждани в чужбина да отидат до урните, резултатът ще е нулев. Така например на изборите през 2017 г. двата профила бяха близки и резултат от гласуването в чужбина нямаше. Разбира се, гласуването в чужбина
е важно, за да
държи жива
връзката на
нашите
сънародници
там с родината. Но електорален ефект то почти няма. Ще се убедим в това отново на изборите през юли, които се очертават на хоризонта.
И накрая няколко думи за идеята за създаване на 32-и МИР “Чужбина”. Това е добра идея, която е на масата от близо 20 години, но никой не й обръщаше доскоро внимание. Издигането на кандидатски листи в този МИР ще даде на избирателите в чужбина възможност да използват преференции, а може да доведе и до включване в листите на известни българи в чужбина. Иначе, по отношение на броя депутати, спечелени от партиите, този МИР няма значение. И затова не е критично важно колко мандата ще му дадем: 4, 6 или 9. Така че няма какво да чакаме следващото преброяване на населението. И още нещо, с тази промяна може би ще се намали броят на депутатите, избрани с малко гласове в някои МИР в страната.