Онлайн гласуване? Няма как по-рано от година-две
- Да има активна регистрация
за вота на българите
в чужбина
- Какви промени правихме
досега и как политизирането
провали всичко
Изборите от 4 април бяха честни и сравнително добре организирани, като покриха международните стандарти за честни и свободни избори. Това заключение, което се споделя и от наблюдателската мисия на ОССЕ, се базира на няколко елемента.
Първо, всички нови играчи очевидно са имали възможност да проведат свободна кампания и да стигнат до гражданите, след като са получили техните гласове.
Второ, въпреки сериозните проблеми с COVID-19 изборите бяха проведени, имаше ясни правила и достатъчно предпазни средства. Активността показва, че елементарна сигурност за избирателите е била подсигурена.
Трето, въпреки проблемите със сложния протокол и машинното гласуване ЦИК, РИК-овете и “Информационно обслужване” се справиха в срок.
Но има и много неща, които е добре, да се анализират:
това ли е
най-подходящият
модел за
гласуване зад
граница?
Модел, който изисква огромен човешки и финансов ресурс, от който никой не е доволен. Какво може да се промени?
Едно от решенията е да се въведе активна регистрация за всички, които желаят за гласуват зад граница. В момента също има такава регистрация, но веднъж открита, в секцията може да гласува всеки с български документ за самоличност. Ако всеки, който иска да гласува, се регистрира, от рано ще е ясно точно колко секции ще са нужни. Това е гаранция, че няма да има опашки, поне в държавите в ЕС. Другото решение е онлайн гласуване, но качественото му въвеждане
не може да стане
по-скоро от
година-две в
най-добрия
случай
Другият важен въпрос е това ли трябва да бъде моделът на изборна администрация - трябва ли ЦИК да бъде орган на основата на партийно представителство, без възможност за развиване на какъвто и да е специфичен капацитет? Тук не става въпрос за хората в ЦИК, а за структурата на институцията. Ако не бяха общините и областните администрации, почти нищо от по-горните успехи нямаше да е възможно. Тук е и въпросът, какво правим със секционните комисии: как подбираме членовете и как ги обучаваме.
И последно, какво правим с
машинното
гласуване?
За мен лично е абсурдно да се продължава с двойния метод за гласуване - хартия и машини. Той не добавя нищо положително към процеса, затова пък го прави доста по-тежък. Тук основните въпроси са няколко: има ли достатъчно обществено доверие да се мине към изцяло машинен вот?
Второ, има ли как да се изгради надеждна логистика, която да може да подсигури достатъчно машини във всяка секция и която, най-важното, да осигури сигурност на машинното гласуване, така че ако една машина излезе от строя, гласуването да може да продължи.
Трябва да се има предвид, че преминаването към изцяло машинен вот означава закупуването на
още поне 10 000
машини
за гласуване. А също така трябва да се има предвид, че за момента, държавата няма капацитета да проведе сама такова гласуване.
Знам, че тези въпроси изглеждат много технически и далеч по-неинтересни от възможността за въвеждането на мажоритарен вот, активна регистрация, обещания за електронно гласуване още утре и т.н.
В последните години водим постоянни дебати за изборния процес, някои от които особено безсмислени и променяме само повърхността на изборите – добавихме преференции, опция “не подкрепям никого”, направихме задължително гласуване, проведохме цели два референдума по темата без особен успех, политизирахме всеки един изборен въпрос. Но не решихме нито един проблем.
Изборите освен политически процес са много повече сложен логистичен, технически и организационен процес. И това, от което всички се вълнуват в изборния ден - опашки, протоколи, броене на бюлетини, не се решава от мажоритарна система (между другото, няма по-сериозна защита на сегашната пропорционална система от резултатите от тези избори), а от решаването на точно такива безинтересни технически въпроси.