Парламентът на другата България
Христо Иванов
проповядва, че
държавата е мащеха
за емигрантите -
антагонизмът
бе неизбежен
Гласуването в чужбина никога не е било толкова одумвано.
Свикнали сме вотът отвъд да следва тенденциите в страната, но този път парламентът на “другата България” е толкова различен по своята
фрапантност и
екзотика,
че чак научен интерес привлича.
Но не бива да поставяме всички емигранти под общ знаменател. В Чикаго например, където по официални данни живеят около 200 хиляди наши хора, на 4 април едва 144- ма са отишли до единствената секция там. И за разлика от повечето си събратя по света те нареждат на първо място “Демократична България” (60 гласа), следвана от “Има такъв народ” (24) и ГЕРБ (22). Един - едничък сънародник е подкрепил каузата на Васил Божков да получи депутатски имунитет, за да избегне правосъдието.
Така че, без да лепим етикети, парламентът, който българите зад граница избират, е следният:
“Има такъв народ” - 30,75 %,
“Демократична България” - 17,56%,
ДПС - 13,17%,
ГЕРБ-СДС - 8,66%,
“Възраждане” - 7,24%
БСП - 6,52%,
БНО (хората на Божков) - 5,26%,
“Изправи се. Мутри вън!” - 4,24%.
Изчислението е сложно, мандатите в 240-местното ни Народно събрание се разпределят със специална формула, но в общи линии според българите в чужбина най-добре е държавата да се управлява от коалиция между Слави Трифонов и Христо Иванов.
Ако неколцина не им достигат за стабилно мнозинство, биха могли да привлекат и групата на Мая Манолова. Получава се троен съюз между съмишленици, които би трябвало лесно да се разберат за управленските приоритети и принципи.
Както се пее в “Един приятел” на “Ку-ку бенд”: “Мъничко любов събрах, малко болка, малко смях – искаш ли да си ги разделим?”
Разделението
Когато имаме лидер като Христо Иванов, който проповядва, че “държавата е като мащеха за българите в чужбина”, не е трудно да си обясним антагонизма между останалите и напусналите.
От години това противопоставяне е част от политическата карта, при всеки удобен случай се разиграва.
Във фейсбук споровете между вътрешни и външни българи е безкраен като джанкането “за” и “против” абортите. Когато започна пандемията през 2020 г. и се оказа, че за три месеца изведнъж са се появили 300 хиляди безработни, веднага се надигнаха гласове, че това са върнати от Европа берачи на ягоди и болногледачи. Държави като Нидерландия и Великобритания нямаха желание нашите труженици да тежат на социалните им системи и ги отпратиха по родните им места.
“Защо се записвате на трудовата борса, след като нито сте плащали данъци тук, нито осигуровки?”, възмущаваха се коренни жители.
“Защото имаме право!”, отговаряха възвращенците.
Дискусиите са многопластови, коментира се младото поколение, което расте, без да учи и работи, издържайки се от парите, които “техните” пращат от чужбина; възрастните родители на емигрантите, за чиито пенсии допринасят останалите, а не напусналите и т.н.
Нито Слави обаче, нито Иванов или Манолова досега са изразили позиция редно ли е българският данъкоплатец да се ползва с предимства, или не. Не са се произнесли
как се
преодолява
съзнателно
разпалена
омраза
Тяхната политическа задача е да противопоставят колкото могат повече граждани на ГЕРБ с всички средства, без да навлизат в досадни подробности или да си блъскат главите над морално-икономически казуси.
Бушуващото разделение наскоро роди лозунга “Имаме право на България”, издигнат от диаспората в Щатите. Конституцията гарантира равни права на всички българи, независимо къде живеят, но в този случай става въпрос за друг тип правомощия – въпросните емигранти искат не да споделят, а да налагат безусловно мнението си.
Тезата им е, че народът тук е прост, лошо информиран, инертен, с ниски критерии, не си знае правата, прекланя се пред мутрите, задоволява се с трохи и приема корупцията като удобство, вместо като тумор в собствения си организъм. С придобитото си космополитно мислене обаче, както и с натрупания опит на Запад,
тези българи
виждат и знаят
по-добре
къде са язвите и какво е вярното лечение. Готови са да ни водят с показалки онлайн.
Но остро критичните също са разделени на две: едните слушат чалга, а другите джаз. Иронията е, че в крайна сметка надделяват не префинените стратези, които подкрепят ДБ, градската десница с леви убеждения, а татуираните фенове на “Едно ферари с цвят червен”.
Сега вече разделението минава на ново ниво – прогресивните се сърдят на чалгарите, че са им прецакали вота, а живеещите в страната са гневни на всички извън нея. И пак няма такъв народ!
-----------------------------------------------------------------------------------
Заради историческата справедливост сме длъжни да отбележим, че след категоричната победа в София “Демократична България” мачка и в Дубай. Сигурно и там Иво Мирчев обира преференциите.
Ето как:
ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ...........151
Има такъв народ..................................85
БОЖКОВ...............................................59
ГЕРБ - СДС...........................................46
ВЪЗРАЖДАНЕ......................................29
БСП........................................................22
Изправи се! Мутри вън!........................17
Воля и НФСБ...........................................8
ВМРО.......................................................7
РЕПУБЛИКАНЦИ ЗА БЪЛГАРИЯ...........2
Партия на зелените ................................2
АБВ...........................................................2
Петър Москов..........................................1
Български национален съюз..................1
Граждани от протеста.............................1
Български съюз за директна
демокрация .........................................1
Сашо Томов..............................................1
ДПС...........................................................0
----------------------------------------------------------