Деси Бакърджиева: “Откраднат живот” ме срещна с лекари, които не търсят слава и пари
Талантливата актриса си тръгна завинаги от “Откраднат живот” и хиляди зрители плакаха за нея. В лекарския сериал на Нова тв Деси Бакърджиева бе от самото му начало, но не само заради това публиката обичаше героинята ѝ. А защото бе сърдечна и добра - досущ като актрисата.
Деси е родена на 4 декември 1978 г. в София и едва 4-годишна се качва на сцената на зала 1 на НДК, за да изпее детска песен. Завършва актьорско майстирство НАТФИЗ в класа на проф. Енчо Халачев. След дипломирането си от академията заминава за Берлин, където в продължение на две години се обучава за стилист.
През 2013 г. защитава дисертационен труд на тема “Филмовата индустрия в съвременната информационна среда. Трансформации и взаимодействия” и е отличена единодушно от комисията с докторска степен. Преподавател е в УниБИТ.
През 2015 година завършва кинорежисура при проф. Дочо Боджаков.
- Г-жо Бакърджиева, героинята ви в “Откраднат живот” доктор Лора Хинова си отиде изненадващо - загина след катастрофа. Какви бяха реакциите, след като си тръгнахте от сериала?
- На 2 март имах доста задачи, които до вечерта трябваше да свърша, и нямах възможност да гледам телевизия. След 21 ч телефонът ми не спря да индикира съобщения и позвънявания... предимно бяха от социалните мрежи и приятели, които не бях чувала отдавна. В един момент ми се стори съмнително и отворих профилите си във фейсбук и инстаграм - почти 300 съобщения! Дъщеря ми дойде при мен и ми каза:
“Мамо, не виждаш ли
какво става? Хората се
бунтуват заради теб!
Телефонът ти звъни от половин час!”
Отворих едно от съобщенията със страх да не би да е спам или вирус - тогава разбрах, че са излъчили последния епизод с Лора Хинова. Повечето съобщения направо ме разплакаха, отдавна не бях получавала толкова мили думи, толкова внимание и уважение. Това сякаш осмисли работата ми в този сериал през последните 5 години. Благодарна съм на хората, на зрителите, на всички, които ми писаха и които уважиха труда ми. Благодаря ви!
- Наистина ли смъртта на героинята ви бе решение и на сценаристите, и на вас самата?
- Това беше взаимно решение - на продуцентите и сценаристите, защото миналата година се усложни епидемичната обстановка, а двамата ми родители са със сериозни хематологични заболявания. Не мога да рискувам живота и здравето им, ситуацията е сложна, но се борим. Благодарна съм на професионализма и прекрасното отношение на доктор Силвия Спасова и доктор Дениз Зия (консултантите на сериала - б.а.). Минах през изключително тежък период, не беше подходящо да снимам.
На моменти си мислех,
че това е просто лош сън,
който трябва
да свърши
Човек не си дава сметка през какво може да премине, какво е способен да понесе и да преживее.
- Какво ви даде героинята ви в сериала?
- “Откраднат живот” обогати общата ми култура в областта на медицината и ми даде възможност да разговарям с много лекари. Въпреки тежката епидемична обстановка и разрастването на броя на заболелите с COVID-19 тези хора не спират да се борят за живота!
Повечето не търсят слава и пари, а упованието и надеждата в очите на болния, щастието, че са се излекували, и благодарността, че с общи усилия са преборили всяка болест. Един от лекарите ми беше казал: “Тогава се чувстваш победител, а душата ти празнува - ден след ден, победа след победа, без шум, микрофони и червени килими”.
В професията на актьора хората често виждат само блясъка. Истината обаче е, че зад всяка роля в киното, телевизията и театъра се крият упорит труд, лишения, липса на време за хората, които обичаме. Понякога репетициите за пиеса или снимките за филм продължават часове наред, в които се налага да стоим дълго време прави, не можеш да се храниш редовно, което е предпоставка за проблеми. Такова е всекидневието на повечето - непрекъснато на крак, в движение, без достатъчно време за самите нас. Всъщност няма значение каква е професията ти, когато я правиш да има смисъл и влагаш сърцето си, а не се оставяш на посредствеността, не търсиш евтината сензация. Знаела съм, че пътят ми е свързан с хиляди лишения, търпение, компромиси и много любов към изкуството. Но не е зависил човешкият живот от нея. В професионален план все още не мога да кажа, че се гордея с нещо конкретно, тъй като имам още много хляб да изям, докато стигна до желаното ниво, и се надявам да изиграя и други роли.
- Винаги ли сте искали да бъдете актриса?
- Преди години исках да стана пластичен хирург. Винаги съм искала да помагам на хората, да има повече красота и добро за душите и телата ни. Лекарската професия е изключително отговорна и жизненоважна. През годините осъзнах, че не мога да понеса това бреме. Аз съм с две висши образования и
вече осма година съм
преподавател в
Университета по
информационни технологии
и библиотекознание
-УниБИТ. Завършила съм медийна информация, реклама и продуцентство, кандидат-доцент съм, доктор на науките. Просто не съм афиширала, но от дълго време го съчетавах с актьорката професия. Човек, когато има желание, има и начин. Възпитана съм от родителите си да бъда организирана и да може да си разпределям добре ангажиментите.
- Как влязохте в “Откраднат живот”, помните ли още първите си снимачни дни и тръпката?
- Вълнувах се, когато отивах на първия си снимачен ден. Режисьор беше Павел Веснаков. Трябваше да снимаме много важна сцена със Стоян Алексиев, Александър Алексиев и Димо Алексиев. Първият дубъл беше прекрасен според режисьора и колегите ми, но звукарите ме помолиха да говоря малко по-силно. Истината беше, че много се притеснявах и не бях сигурна как се справям. Образът ми беше любопитен и същевременно голямо предизвикателство. Исках всичко да е идеално. Опитай се да си представиш колко е трудно за човек, който работи в напълно различна сфера, само за няколко дни да се запознае и да научи перфектно медицинска терминология, да размишлява на глас сложни клинични ситуации, да действа и мисли като лекар. Само така ще си дадеш сметка за огромните усилия, които полагахме с колегите ми в “Откраднат живот”.
- Какво най-много ще ви липсва от сериала?
- Много неща ще ми липсват, но най-вече прекрасният екип. Когато имаш добри колеги, както в живота, така и на сцената или пред камерата, нещата винаги се получават. С такива колеги се работи с лекота и те предразполагат да се надиграваш с тях, да покажеш най-доброто от себе си.
Радвам се, че превъплъщението ми в образа на доктор Лора Хинова е накарало хората да я обичат, да са нейни съмишленици, да вярват, че е истинска, сякаш е от реалния живот. Снимала съм на много необичайни места и, повярвай ми, ако не са били хората от екипа, сигурно щях да припадна или да ми прилошее ужасно. На покриви, на строящи се сгради, на скали, труднопроходими гори, мазета, в моргата, изоставени сгради - много са местата, на които сме снимали и са изглеждали плашещи.
В сериала “Фамилията”, а не в “Откраднат живот” за първи път снимах в моргата - трудно се свиква с миризмата, доста е неприятна, но след определено време не ти прави впечатление. Обичам си професията. Чувствам се уютно и на снимачната площадка, и на сцената. Въпреки че
когато отивам на
работа, по-скоро отивам
да живея друг живот,
да влизам в нова роля,
да изследвам характери.
- Зрителите ви познават от много роли. Спирали ли са ви, за да ви питат за някой сериал или героиня?
- През годините обръщението на хората към мен е било различно, но винаги с доброта и известна доза любопитство. Първо беше “Водещата от “Българският топ 100”, после “Новинарката от “Шоуто на Азис”, “Нели от “Стъклен дом”, Диана от “Фамилията” и сега доктор Хинова от “Откраднат живот”. Всеки период от живота ми е свързан с някаква роля и хората ме оприличават с нея. Телевизията е неразделна част от всекидневието ни. Тя може да те направи популярен за много кратко време, но е опасна, за да не те сложи в рамка, която да те спира от развитие. За мен е важна любовта на хората, защото те оценяват труда ти, безсънието ти, старанието ти, желанието да направиш нещо добро. Благодарна съм им и признателна, че харесват работата ми.
Много често чувам зад гърба си.: “Я, Нели от “Стъклен дом”!” или: “Ей, Лорче, айде да си направим селфи!” Постоянно се снимам с най-различни хора. Повечето са изключително мили и добронамерени. Най- драстичният случай беше преди дни, когато мъж и жена вървяха плътно зад мен - буквално ме следяха. Опитах се да им избягам, но те ме догониха и ми изнесоха лекция: Как били се разстроили от поведението на Мазов (екранния съпруг на героинята ѝ в “Откраднат живот”), как плакали цялото семейство и не можело така да ме убият изведнъж, колко е несправедлив животът към добрите и кадърните хора и не искали да гледат повече.
Всъщност съм попадала в абсурдни ситуации - хора, които пищят по улиците, коли, които ме засичат, за да ме снимат, мъж, хвърлящ се на капака, за да получи автограф,
момиченца, които ме
заключват в класна стая,
за да си направят
с мен снимки,
възрастна дама, която ме чака пред тоалетната, за да се снимаме и да се похвали на внуците. Повечето ме поздравяват за успеха на сериала. Но това е резултат от колективната работа на този прекрасен екип.
- Пандемията промени живота на всички ни. Как се отрази на вас и работата ви? Как прекарвахте времето, в което трябваше да се изолираме, за да пазим не само себе си, но и всички около нас?
- Да, пандемията промени живота на всички ни! Последните два сезона бяха трудни, снимахме при изключителна дисциплина, ограничен състав и много почивки между сцените с цел дезинфекция, с което доказахме, че е възможно дори при такава тежка епидемична ситуация да реализираме сериала. Според мен има много прекрасни неща в живота ни, които могат да ни направят щастливи и в тези трудни времена да ни дават кураж.
Много хора загубиха
битката с COVID-19,
един от тях беше
най-близкият ми приятел
Не искам да повярвам, че вече не е до мен. Любовта, семейството и приятелите ми дават сили и ме правят щастлива.
Тази пандемия се надявам да ни научи да оценяваме стойностните неща в живота си на мига, а не когато безвъзвратно са изчезнали. Знам, че този период е свързан с лишения, воля, компромиси и много търпение. Това, че съм далеч от срещата с публиката, не ме е обезкуражило. Може би това ни прави експериментатори и ни показва, че е настъпил моментът да импровизираме, да се учим от грешките си, да сме единни, да бъдем иновативни. Съжалението води до отчаяние, отчаянието до депресия, а това в никакъв случай не е нещо стимулиращо, здравословно или градивно.
- След края на “Откраднат живот” кой е следващият проект, по който ще започнете работа?
- В момента нямам никакви ангажименти, не съм играла в театъра от почти година - не по мое желание. Не знам кога ще се включа в нов проект.
- Актьорството е в кръвта ви - прабаба ви Тодора и племенничката ѝ Екатерина са сред основателите на Народния театър. Дъщеря ви би ли искала да продължи семейната традиция? Какви са вашите мечти за нея?
- Да, наистина имам интересна родова история - прабаба ми и пралеля са сред основателите на Народния театър “Иван Вазов”. Има много исторически данни, книги и статии за моята баба Тодора Бакърджиева и за племенничката ѝ Екатерина Златарева. Тодорка Бакърджиева е моя прабаба по бащина линия. След тях никой не се е занимавал с това изкуство. Родителите ми са икономисти, сестра ми също. Единият ми дядо е счетоводител, а другият - инженер. Дъщеря ми Анна Мариа е емоционална, музикална, амбициозна, артистична тийнейджърка, но няма интерес към актьорската професия.
Надявам се да съм добра майка! Това е много голяма отговорност, особено сега, когато тя е в най-трудната възраст на израстване. Съвкупност от много неща е да бъдеш родител на тийнейджър и има куп предизвикателства, с които трябва да се справяш.